Пак по предположения, бъдещият историк получава нормалното за времето образование по латински и гръцки език. Вече по личните му спомени, още в младежките си години Крисп започва да търси реализацията си в политическото поприще. Най-вероятно не е служил в легионите – няма свидетелства, че е бил на военна служба преди 49 г. пр.н.е. От друга страна, обаче, възниква въпросът, защо ако Салустий няма натрупан в младежките си години военен опит, Цезар на няколко пъти му поверява командването на легиони? Историците обръщат внимание и на факта, че в съчинението му „Заговорът на Катилина“ няма данни за личен опит в събитията, от което се стига до предположението, че през 63 г. пр.н.е. Крисп може да е бил далеч от Рим, в редовете на действащата армия.
През 55 г. пр.н.е. (или на следващата 54 г. пр.н.е.) Салустий заема квесторска длъжност. За този му ангажимент също няма преки свидетелства, така че е възможно да е прескочил това стъпало от политическата стълбица. През 52 г. пр.н.е. Салустий е народен трибун и взема участие в нападките срещу политика Тит Аний Милон, когото обвиняват за убийството на известния демагог Клодий. Не е ясно, дали Салустий е поддръжник на Клодий, но убийството му е използвано от Гай Крисп и други народни трибуни за техните лични интереси. Съществуват предположения, че Салустий през този период защитава интересите на Гней Помпей Велики, който подготвя политическата почва за налагането на своя диктатура. В речта на Цицерон, която изтъкнатият оратор произнася в защита на Тит Милон и коментариите на Квинт Педиан към нея, Салустий е обрисуван като един от трибуните, противопоставящ се на опитите на Цицерон да бъде оправдан Милон, както и пряко очернящ самия Цицерон.
Позицията на Салустий в делото срещу Милон дава основание да се предполага, че първоначално не е сред привържениците на Гай Юлий Цезар, както се приема от мнозина. След 52 г. пр.н.е. срещу трибуните, застанали на позиции срещу Милон и Цицерон, започват гонения. За известно време Гай Крисп успява да избегне преследванията, като е вероятно Гней Помпей да не го приема за сериозен противник или пък да е получил подкрепа от страна на Цезар чрез някой от верните му сенатори.
През този период политическата позиция на Салустий може да се опише по-скоро като неутрална: в едно от ранните му писма до Цезар, писано около 51 г. пр.н.е., изложението му може да се приеме като изгодно не само за бъдещия диктатор, но и за противника му – Гней Помпей. Според други тълкувания, споменаването на някой си Салустий в преписката на Цицерон, може да се предположи, че около 50 г. пр.н.е. Гай Крисп може да се е намирал в Сирия, където е изпълнявал легатска длъжност при проконсула Марк Калпурний Бибул. Но ще през същата 50 г. пр.н.е. цензорите Апий Клавдий Пулхер и Луций Калпурний Пизон Цезонин, изпълнявайки задълженията си по цензуриране на сенаторите, изключват Салустий и редица други римляни от сенаторския списък. По принцип, цензорите често прибягват до използването като формален повод за отстраняването от сената претекста „недостойно поведение“. Вероятно срещу Гай Крисп е използвана връзката му с Фауста Корнелия - дъщерята на диктатора Луций Корнелий Сула. Но реалната причина за отстраняването му е позицията му през 52 г. пр.н.е. или формиралата се през този период политическа връзка на Салустий с Цезар: цензорът Апий Клавдий Пулхер е сред най-отявлените противници на бъдещия диктатор.
След изключването му от сенаторския списък, бъдещият историк окончателно застава на страната на поддръжниците на Гай Юлий Цезар. Той от своя страна не успява да помогне на Салустий да избегне наказанието, тъй като по същото време сред преследваните са и мнозина от по-значимите му съюзници. Все пак, в края на 50 г. пр.н.е. Цезар успява да помогне на прогонените от сената да се завърнат в голямата политика, от което се възползва и Крисп.
По време на гражданската война от 49 г. пр.н.е. – 45 г. пр.н.е. Салустий е на страната на Цезар. Изпълнява най-различни поръчения на диктатора, макар във военните действия ролята му да е незначителна; в „Записки за гражданската война“ бъдещият историк не е споменат нито веднъж. Цезар първо изпраща Салустий в Илирия, където флота на цезарианците в Адриатическо море, командван от Публий Долабела търпи поражение, а сухопътните отряди на Гай Антоний се предават на поддръжниците на Помпей. Крисп и Минуций Базил с около два легиона (вероятно Салустий командва единия) са изпратени да помогнат на другите верни на Цезар войски, но и те търпят поражение.
Някои автори смятат, че през 48 г. пр.н.е. Цезар отново назначава Крисп за квестор, което му дава възможност да се върне в сената. Но Дион Касий отнася завръщането му сред сенаторите към 46 г. пр.н.е., вече на преторска длъжност. В края на 47 г. пр.н.е. цезаровите легиони, разквартирувани край Рим, се бунтуват, защото не са им изплатени обещаните възнаграждения за победата при Фарсала, както и заради определените в законите периоди на задържане на уволненията и разпускането на войските. За да успокоят бунтуващите се легионери са изпратени неколцина високопоставени политици, сред които е и praetor designatus Салустий. Войниците отказват да слушат изпратените от Цезар посланици и ги нападат. Салустий успява да избяга, но други двама сенатори са убити. Метежът е потушен едва след личната намеса на Цезар.
През 46 г. пр.н.е. Салустий, в качеството си на претор, взема участие в африканската кампания на Цезар срещу Юба I, Сципион Назика и Катон Млади. Но Крисп не участва в бойните действие. Под негово командване е част от флотата, чиято задача е да обезпечават войските на Цезар с продоволствия. Крисп се справя успешно с доставките. След победата на Цезар и присъединяването на по-голяма част от Нумидийското царство на Юба, създадената в средата на 46 г. пр.н.е. провинция Нова Африка е предадена под управлението на Салустий. Той става наместник с проконсулски ранг, въпреки че към този момент е достигнал само до длъжността претор. Съвременните историци приемат това назначение за странно, защото територията на Нумидия е много важна и се охранява от три легиона, а Цезар разполага с много изтъкнати пълководци, някои от които стават наместници в провинцията след Гай Крисп. Сред най-правдоподобните версии за назначаването на Салустий в новоформираната провинция, е тази, в която се изтъква опита му в организацията на снабдяването и транспорта (логистичните му умения, както е модерно да се казва). И въпреки това, Крисп буквално разграбва поверената му провинция: постоянно взема подкупи и подлага на конфискация имуществото на мнозина от местните жители.
Не по-късно от 45 г. пр.н.е. Салустий се завръща в Рим, където, в съответствие с с lex Iulia de repetundis, е привлечен и съден. Законът е предложен и прокаран в сената от Цезар още през 59 г. пр.н.е. По принцип, Цезар в редица случаи лично ръководи съдилищата и строго наказва уличените в престъпления по de repetundis, като се стига и то отстраняване от сената. Затова се смята, че ако съдебната процедура е проведена по справедлив начин, то Цезар повторно би трябвало да изключи Салустий от сената. Но Гай Крисп е оправдан и не е изключено, че му се е наложило да подели заграбеното с диктатора. Освен това, Салустий излиза от голямата политика.
Историците не са постигнали консенсус за причините, подтикнали го да се откаже от политическа дейност, без да е постигнал върха в кариерата – консулската длъжност. Най-вероятно Гай Крисп, един homo novus, вече не е разчитал да стане консул, тъй като политическата му кариера (претура и проконсулат под формата на наместничество в богата провинция) може да се смята за много успешна за човек с провинциален произход, чиито предци никога не са заемали високи постове в Рим.
Освен това, Цезар вече е изготвил полуофициалния списък със „своите“ кандидати за консули през следващите години и Крисп не фигурира в този списък.
Окончателно Салустий напуска политиката след убийството на Цезар през 44 г. пр.н.е.. Гай Крисп не е засегнат от проскрипциите на Втория триумвират, макар че е от рисковата група. Предполага се, че или се е откупил за да не попадне в проскрипционните списъци или е получил влиятелна подкрепа. Все пак, въпросът за влиянието на проскрипциите от 43 г. пр.н.е. на съдбата на Салустий остава дискусионен. Но личният му опит и най-вече впечатленията от участията му в работата на сената, повлияват на характера на историческите трактати, които пише Салустий, както и на отношението му към политиката и политиците.
Със средствата, натрупани от наместничеството му в Африка, Салустий сътворява в Рим разкошен парк (Градините на Салустий, Horti Sallustiani). Великолепните градини се намират в северното подножие на хълма Квиринал и в по-късни времена се превръщат в любими места за уединение на Нерон, Веспасиан и Аврелиан. Дистанциралият се от обществения живот Гай Крисп се заема с писането на исторически съчинения. Вероятно е писал и речи по молба на действащи политически лица.
Традиционно се приема, че Салустий е женен за Теренция, която по-рано е съпруга на Цицерон. Теренция е с десет години по-възрастна от Салустий. След смъртта му тя се жени за трети път и според някои свидетелства доживява до 103-годишна възраст. Характерът на брачните свидетелства от онова време обаче, не позволяват с абсолютна сигурност да се твърди, дали споменатата в източниците Теренция е именно бившата съпруга на Цицерон. За децата на Салустий също нищо не е известно, но Тацит споменава Гай Салустий Крисп – внук на сестрата на историка, когото той осиновява.
И точната дата на смъртта на Гай Салустий Крисп остава неуточнена. В „Хроника“ на св. Йероним Блажени за 36 г. пр.н.е. е записано: „Салустий почива четири години преди битката при Акциум“. Но битката при Акциум се провежда през 31 г. пр.н.е., тоест в написаното от Йероним за смъртта на Салустий има неточност. Това е причината, поради която дълго време смъртта му е датирана в периода между 39 г. пр.н.е. и 35 г. пр.н.е. В някои авторитетни енциклопедични издания за дата на смъртта на Гай Салустий Крисп е посочена датата 13 май 34 г. пр.н.е.
Първите си произведения Салустий създава още по време на политическата си кариера. През 54 г. пр. н.е. пише Памфлет срещу Цицерон (Invectiva in Ciceronem), в който обвинява своя противник в непочтеност и политическо непостоянство. Двете Писма до Цезар за държавата (Epistulae ad Caesarem de re publica) от 50 и 46 г. пр. н.е. съдържат предложения за обществено-политически реформи. След отказа си от политиката Салустий написва трите си основни исторически съчинения.
„Заговорът на Катилина“ (Coniuratio Catilinae) е историческа монография, създадена през 43 – 42 г. пр. н.е. и посветена на смутните събития от 63 г. пр. н.е., когато Катилина, след като губи изборите за консул от Цицерон, решава да се добере до властта чрез насилие.
„Югуртинската война“ (Bellum Iugurthinum), създадена през 41 – 40 г. пр. н.е., описва войната на Рим с нумидийския цар Югурта (111 – 105 г. пр. н.е.). Изборът на тази тема би могъл да се свърже с наместничеството на Салустий в Нумидия. Но същинската цел на съчинението отново е да разкрие продажността и алчността на римските нобили и да представи дълбоката криза в Рим.
От последното произведение на Салустий, „История“ (Historiae) в пет книги, посветена на събитията между 78 и 67 г. пр. н.е., са оцелели само незначителни фрагменти.
0 коментара:
Публикуване на коментар