Докато Дарий се подготвя и събира нова армия, Александър Македонски завладява Финикия, Сирия и Египет. За известно време македонският цар не може да си позволи да преследва врага си, заради силният персийски флот, който представлява заплаха за Средиземноморския регион. Освен това много градове все още остават верни съюзници и васали на Дарий. От своя страна персийският цар не бърза да отвоюва завзетите от противника владения; предприема стратегията, използвана от скитите – стреми се да примами дълбоко в чужда, враждебна територия врага си, да го изтощи и унищожи.
Александър Македонски на два пъти отказва предложения на Дарий за прекратяване на враждата. След битката при Иса в плен у македонците се оказва майката на персийския цар. А и самият Александър не може да се задоволи само с половината от империята на персите. Историците пишат, че при третото предложение, отправено от страна на Дарий, което е наистина много щедро и предвижда изплащането на големи количества сребро и териториални отстъпки, един от приближените на Александър, Парменион, заявява, че „ако бях на мястото на Александър, бих приел“. В отговор на това Александър Македонски заявява, че „ако и аз бях на мястото на Парменион, и аз бих приел“.
Така се стига до края на месец септември 331 г. пр.н.е. Александър е успял да осигури тила си, създал е необходимата организация за снабдяване на войските си с продоволствия и напредва в териториите на Персия. Пътят му е към столицата – Вавилон. Благодарение на точните астрономически наблюдения, които вавилонските жреци водят, съвременните историци могат с точност да определят датите, през които се случват последвалите важни за хода на историята събития.
В края на септември 331 г. пр.н.е. войските на Александър Македонски и армиите на Дарий III се срещат при Гавгамела. В навечерието на сражението лунно затъмнение предизвиква смут в редовете на персийската армия, докато македонският цар е предупреден от учените хора, които води със себе си и успява да вдъхне кураж на воините си, като представя небесното явление като благоприятен знак, изпратен от боговете. Числено персите превъзхождат армиите на Александър. Различните източници посочват различен брой на воините, с които двамата пълководци се изправят един срещу друг.
Според сведенията, Александър Македонски разполага с 40 хиляди пехотинци и 7-хилядна конница. Данните за войската на Дарий варират от – вероятно твърде преувеличените - 40 хилядна конница и милион пехотинци, до по-реално звучащата цифра от 45-хилядна конница и 200-хилядна пехота. Дарий разполага и с 200 всяващи страх колесници със сърповидни остриета, прикрепени към осите на колелата и 15 бойни слона. Численият превес е несъмнен. Това кара някои от македонските военачалници да настояват Александър да предприеме нощна атака, за да изненада врага. Македонският цар обаче заявява, че „Не крада победи“, отхвърляйки предложението да води битка под прикритието на нощта.
Рано сутринта на 1 октомври 331 г. пр.н.е. Александър заповядва на пехотата си да тръгне във формация на фаланга към персийския център. Македонците напредват с флангове под ъгъл, за да примамят атака от страна на противниковата конница. Докато фалангата се бие с пехотата от центъра на персите, Дарий изпраща голяма част от кавалерията си да притисне левия фланг на македоните, който се намира под командването на Парменион.
В битката при Гавгамела Александър използва необичайна стратегия, която е повторена само няколко пъти в историята. Планът му е да се увлече колкото се може персийска кавалерия към фланговете, за да се отвори пролука в построението на пехотата на Дарий, където да бъде нанесен решителен удар. Изпълнението на плана изисква почти съвършено придвижване както в пространствено отношение, така и в чисто времево измерение. Дарий освен това, следва да бъде принуден пръв да предприеме действия, нещо, което той прави с неохота, след като разполага с примера от поражението си при Иса.
Дарий пуска в ход колесниците си. Но македонците са подготвени за тази маневра; част от първата редица в строя им отстъпва, докато останалите държат изнесени напред дългите по 6 метра сариси. Маневрата кара конете да предпочетат мястото, където се е образувала „дупка“ в македонския строй, но оказали се в този малък капан, воините в колесниците стават лесна плячка за копиеносците от по-задните редове на фалангата.
Увлечени в атака по фланговете на македонсците, персите пропускат маневрата на ариергарда на Александър. Той повежда в атака кавалерията си, която като грамаден клин се вбива вдясно, успоредно на персийските редици. Зад тях нахлуват гвардейските части, които заедно с фаланги са изтеглени от Александър от центъра на битката. Дарий осъзнава, че Александър ще излезе извън полето, което предварително персите са подготвили в своя изгода, затова заповядва на кавалерията под командването на сатрапа Бес да преследват и пресрещнат македонския цар. Двете конници се срещат и започва кървава схватка. Александър успява с неимоверни улисия и подпомогнат от пехота и стрелци да спре персите. Постепенно македонската конница се насочва под ъгъл към персите, докато накрая се отваря пролука между конницата на Бес и центъра, където се намира Дарий.
Александър прави остър завой и се насочва в образувалата се пролука на персийската формация, а останалите в прикритие до момента пелтасти (лека пехота, въоръжена с прашки, копия и къси лъкове) нападат кавалерията на Бес, за да не може тя да последва Александър. Персийската пехота в центъра все още е заета в схватка с фалангите и не може да пресече пътя на Александър. Клинът, воден от македонския цар, се врязва в отслабения персийки център и смазва царската гвардия на Дарий и гръцките наемници. Според широко възприетото виждане, в този момент Дарий напуска бойното поле. Водещият колесницата му воин е убит и всички наоколо решават, че е паднал самият цар. Паниката, макар и за кратко е достатъчна, за да започне масово бягство. Затова и царят също тръгва да бяга.
Оттеглянето на Дарий на практика предрешава изхода на битката. Персийският цар се изтегля от бойното поле и Александър може да се впусне в преследване. Но вместо това получава молба за помощ от Парменион, който е в левия фланг на македонската армия и едва успява да удържа натиска на персите. Александър решава да помогне на левия си фланг. Докато удържат левия фланг, в линията на македонците се появява пролука между левия фланг и центъра, в която навлизат персийски и индийски конници. Те обаче не атакуват левия фланг, а продължават към македонския лагер, за да плячкосват. Опитват се да спасят от плен и майката на Дарий Сисигамбис, но тя отказва да тръгне с тях.
Когато персийският център рухва Мазей започва да отстъпва, както е направил Бес. За разлика от частите на Бес обаче персийците на Мазей са подложени на преследване от тесалийците и другите македонски конни части.
След края на битката Парменион залавя персийския керван с обоза на войската. Александър и личната му гвардия през това време се опитват да догонят Дарий. Както и при Иса македонците се сдобиват с огромна плячка, в това число и 4000 таланта сребро и личната колесница и лъка на Дарий III.
И отново сред историческите източници се посочват различни данни за загубите на двете страни в кървавата битка край Гавгамела. Според едни, Александър губи 100 души само измежду тежковъоръжените му конни гвардейци и половината от цялата си конница. Персите пък дават 30 000 жертви. Други историци посочват още по-големи загуби за персите – 40 000 души, и още много повече пленени, а македонските загуби са 300 души. По консервативни оценки, армията на Александър дава около 1200 души (100 от конната гвардия), а жертвите на персите може и да не са 30 000, но със сигурност поне 10-20 пъти по-големи.
След победата при Гавгамела Александър Македонски влиза триумфално във Вавилон. Градът се предава без да окаже никаква съпротива. На 22 октомври 331 г. пр.н.е. Великият завоевател преминава през величествената порта на Ищар, а Мазей му предава властта. Александър пък прави доскорошния военачалник на Дарий сатрап на Вавилония.
Дарий, след като бяга от полесражението, се надява, че ще успее да събере нова армия, с която да се изправи срещу Александър. Изпраща пратеници до източните сатрапи с призив да му останат верни. Молбите му обаче не намират отклик, а по-късно сатрапът Бес организира убийството му и сам се оттегля на изток. Година по-късно е заловен от Птолемей и е екзекутиран. Повечето от останалите васални сатрапи се покоряват на Александър и вследствие на това запазват владенията си.
Така, след повече от 300 години Ахеменидксото царство на персите престава да съществува. А пред Александър Велики се отварят още простори за завоюване.
0 коментара:
Публикуване на коментар