Уилям Едуард Боинг се ражда на 1 октомври 1881 година в Детройт, щата Мичиган. Син е на минния инженер Вилхелм Бьоинг и съпругата му Мари Ортман. Баща му е немец, който на 22-годишна възраст се мести да живее в Детройт, където започва търговия с дървесина за строителството.
Младият Уилям Боинг се записва да учи в Йейлския университет, но така и не го завършва. През 1903 година се премества в Сиатъл, където, също като баща си, се захваща с бизнес в сферата на дървопреработването. Пет години по-късно научава за свикването на първия конгрес на американските авиатори. Боинг заминава за Лос Анджелис, където се провежда мероприятието и това запалва у него искрата за авиационното дело.
През следващите пет години новата му любов е просто страстно увлечение. Посещава студентски клуб, където се запознава с човек, когото с пълно право нарича „кръвен брат“. Името на този човек е Джордж Конрад Вестервелт – бивш военен моряк, завършил курсовете по аеронавтика в Масачузетския технологичен институт.
Двамата се сприятеляват и започват да анализират конструкциите на всички аероплани, създадени до онзи момент. Извършват дори много рискован полет на един от самолетите, изработен в заводите на компанията-пионер в американската авиационна индустрия „Къртис-Райт“. В този биплан „пътникът“ е предвидено да се вози на крилото. По-късно Боинг ще си признае, че така и не е успял да разбере, какво му е позволило да не падне от това крило.
Първият си самолет Уилям Боинг вдига във въздуха през 1916 година. Още през следващата година, заедно с „кръвния си брат“ започват да разработват хидропланът B&W. На 15 юли 1916 година Уилям Боинг регистрира собствена компания, която кръщава „Pacific Aero Products“. Година по-късно компанията се преименува на „Boeing Airplane Company“.
През 1917 година в корпорацията „Boeing” работят на щат 28 души – пилоти, инженери-конструктори, дърводелци и шивачки. За онова време последните две професии са от изключителна важност: летателните апарати на практика представляват конструкция от дървен фюзелаж и платнени крила, обтегнати върху дървени рамки; „железни“ в самолетите са само двигателите и шасито.
Летците-изпитатели, работещи в „Боинг“, получават заплати от няколко стотин долара, което за времето си е много добра заработка. Във времената, когато делата на компанията се движат не съвсем гладко, собственикът ѝ покрива разходите, в това число и заплатите на работниците, с лични средства.
Една година по-късно в компанията вече работят повече от триста души. За толкова бързото разрастване на бизнеса решаваща роля изиграва Първата световна война. Морските военни много харесват идеята на разработваните специално за тях хидроплани и „Boeing Airplane Company“ се сдобива с първия си голям договор: изработването за нуждите на военноморските сили на 50 хидроплана.
Компанията преживява много и различни периоди. Годините на процъфтяващ бизнес се сменят от времена на кризи, но винаги „Боинг“ откриват начина да се измъкнат и от най-сложните ситуации, като едновременно разрастват бизнеса си. Уилям Боинг дълги години заема поста президент на компанията, а по-късно става и председател на съвета на директорите. В последните години от живота си създателят на легендарната авиостроителна компания се оттегля от бизнеса и се занимава с хобито си – развъждането и отглеждането на коне.
Уилям Боинг почива на 28 септември 1956 година. Смъртта го застига на личната му яхта, някъде край бреговете на Канада.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар