9 октомври 2021 г.

Наричат я картата на Пири Реис и това е един от документите, оцелели до наши дни от епохата на големите географски открития, който постоянно е в центъра на спорове. Дебатите са предизвикани най-вече от факта, че любителите на конспиративни теории виждат в картата на Пири Реис доказателство за стари изследвания на крайбрежието на Антарктика, направени преди епохата на Великите географски открития.

Историята на картата е любопитна. По щастлива случайност на нея попада немският теолог Густав Адолф Дайсман. Известно е точно на коя дата той се натъква на нея – 9 октомври 1929 година. Дайсман е назначен от турското Министерство на образованието да каталогизира неислямските творби в библиотеката на двореца Топкапъ. По настояване на Дайсман, управителят на двореца Халил Едем организира търсене и успява да открие някои пренебрегвани и забравени до този момент материали.

Когато попада на картата, Дайсман осъзнава, че може да държи в ръцете си уникална находка, затова я показва на ориенталиста Паул Кале, който я определя като карта, съставена от Пири Реис. Откритието се превръща в международна сензация, защото към онзи момент представлява единственото известно копие на карта на света от Христофор Колумб, а освен това е и единствената карта от XVI век, която показа Южна Америка в географски правилното ѝ надлъжно положение спрямо Африка.


На фрагмента, открит в Топкапъ, е запазената западна третина от карта на света, начертана върху пергамент от кожа на газела. Заради повреденият ъгъл на фрагмента се спори и за размерите ѝ, но се посочват стойности около 90 х 63 см. На оцелелият фрагмент са западното крайбрежие на Африка и източното на Южна Америка. Картата е подписана от Пири Реис, адмирал от Османската империя, географ и картограф (рожденото му име е Хаджи Мухиддин Пири ибн Хаджи Мехмед), и е датирана от месец мухарам от ислямската 919-та година, което е еквивалент на 1513 година по Григорианския календар.



Представена е на султан Селим I през 1517 година като първата печатна карта в Османската империя. В легендата към картата Пири Реис описва, че за съставянето ѝ е използвал двадесет графики и mappae mundi (т.е. „карти на света“). Според Реис, тези карти включват осем птолемееви карти, арабска карта на Индия, четири новосъставени португалски карти от Синд, Пакистан и карта на Христофор Колумб на западните земи. Надпис 6 на картата съобщава:
„Съставих я от осем Jaferyas от този вид и една арабска карта на Хинд [Индия], и от четирите новосъставени португалски карти, които показват страните на Синд [днес в съвременен Пакистан], Хинд и Чин [Китай] геометрично начертани; и от карта, съставена от Qulūnbū [Колумб] в западния регион. Чрез намаляването на всички карти в един мащаб е постигната тази окончателна форма, така че тази карта на тези земи се разглежда от моряците като толкова точна и надеждна, колкото са точността и надеждността на Седемте морета на гореспоменатите карти.“.


След като прочита за откритието на картата в The Illustrated London News, държавният секретар на САЩ, Хенри Стимсън, се свързва с посланика на САЩ в Турция, Чарлз Шерил, и го моли да проведе разследване, за да открие картата-източник на Колумб, която по негово мнение, също може би в Турция. От своя страна, турското правителство изпълнява искането на Стимсън, но опитите за намиране на който и да е от оригиналните източници не дават резултат.

Картата на Пири Реис се съхранява в библиотеката на двореца „Топкапъ“ в Истанбул, Турция, но обикновено не се излага пред публика. Върху обратната страна на банкнотите от 10 турски лири е изобразено копие на картата на Пири Реис.



От момента на откриването ѝ картата е обект на различни конспиративни теории, според които на нея е изобразена Антарктика, при това 300 години преди южният полярен материк да бъде открит. Другото, още по-фантастично твърдение е, че не само е изобразена Антарктика, а е показана и такава, каквато е била преди да бъде покрита с ледена шапка преди повече от 6000 години.


Големите дебати около картата на Пири Реис започват през 1965 година, когато професор Чарлз Хапгуд публикува своята хипотеза за изобразеното на картата в книгата „Maps of the Ancient Sea Kings“. Професорът, заедно със свои студенти от университета в Ню Хемпшър проучват картата и откриват редица аномалии, като например това, че е използвана меркаторова проекция, както и включването на „доледникова Антарктика“. Гърците са познавали и са съставяли карти с цилиндирчна проекция, базирана на схващането им за сферичната форма на Земята. Европейците започват да използват меркаторова проекция едва в края на XVI век (изобретателят на проекцията, картографът Герард Меркатор е роден през 1512 година, а картата на Пири Реис датира от следващата, 1513 година). Европейските мореплаватели се научават да използват астрономията и геометрията за определяне на географската дължина и ширина едва след изобретяването на хронометъра през 1760 година. И ако тези две несъответствия могат да е обяснят логично с използването на гръцки изходни карти и графики от времето на Александър Велики, то нищо не може да обясни включването на Антарктика. В резултат на тези разсъждения Хапгуд изказва предположението, че картата на Пири Реис се основава на материали, датиращи от поне 4000 г. пр.н.е., т.е. отпреди всички известни цивилизации да са достигнали до идеята за писмеността и още по-малко – за картографирането на околния свят.

Адмирал Пири Реис
Теорията на Хапгуд предполага, че неизвестна праисторическа цивилизация е разполагала с технологиите за навигация по главните морски маршрути на планетата и е имала сравнително точна представа за географията на земното кълбо. Професорът освен това предполага, че топографските описания на вътрешността на континентите са възможни, ако „праисторическата супер цивилизация“ е разполагала с технологии за летене, така че са били майстори не само на навигацията по море, но и по въздух. От тук до спекулациите за Атлантида и дори извънземна намеса в помощ на въпросната „цивилизация“ има само един дъх място. Разбира се, нищо от тези спекулации не е подкрепено с каквито и да било доказателства.

Напротив, реалистите и сериозните учени посочват, че картата доста точно представя южноамериканската брегова линия. В подкрепа на това е и съвсем точното съвпадане със съвременни географски особености по крайбрежието и вътрешността на континента, които са представени в картата от началото на XVI век. Ако това се отхвърли, то – според изображението – би следвало да се приеме, че Антарктика и Южна Америка някога са били свързани в района на Уругвай, и че Аржентина все още не е съществувала. Сам по себе си този аргумент е достатъчен, за да отхвърли твърденията, че на картата на Пири Реис присъства изображение на Антарктика, при това без ледената покривка на континента; едва сателитните снимки и технологиите от ХХ век са ни дали възможността да видим как точно изглежда континента на Южния полюс под дебелите слоеве лед.


И други сензационни теории на професор Хапгуд вече са опровергани. Пример за това е хипотезата му, че внезапна промяна на наклона на земната ос, случила се около 9500 г. пр.н.е. е довело до изместването на Антарктика, запращайки я стотици километри на юг и това е довело до промяната в климатичните условия и покриването на континента с ледена шапка. Всички научни данни показват, че подобна промяна е невъзможно да се случи.



По-късно твърденията на Хапгуд са подети и повторени от Ерих фон Деникен в „Колесницата на боговете“ (която отдава знанието за тези брегове на извънземни) и книгата на Гевин Мензис „1421: Годината, в която Китай откри света“ (която смята, че то се дължи на предполагаеми китайски пътешествия). И двете книги са категорично осъдени както от учените, така и от отричащите елементарните произведения, но въпреки това се ползват с огромна популярност сред масовата публика, слабо запозната с географията и историята.

В сериозната научна общност е прието, че няма никакви причини да се смята, че картата на Пири Реис е продукт на автентично познание за бреговете на Антарктика.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...