Световният ден на вегетарианството се отбелязва на 1 октомври. Как го празнуват? И по-важното – кой празнува днес?
Въпросът, кой в действителност може да се нарича вегетарианец, е важен. От това зависи статистиката, която по отношение на вегетарианството доста се е поувлякла в свободната трактовка на това понятие. В резултат, в “редовете на армията” на вегетарианците се оказва едва ли не половината човечество. Дали обаче, да не последваме мъдрия съвет на Декарт и “да определим значението на думата” “вегетарианство”, за “да освободим човечеството от половината му грижи”.
В енциклопедиите ще срещнете много дефиниции за вегетарианството. Обаче почти всички бъркат в определението си. Да видим какво пише в Енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон, който излиза почти по времето, когато се заражда движението на вегетарианците. Авторитетната за времето си енциклопедия, определя привържениците на новата тогава и модерна философия, като “последователи на философско движение, които признават за естествена храна на човека само продукти от растителен произход”. И само това. Точка.
Появилите се в последствие лактовегетарианци (освен растителни, употребяват и млечни продукти) и оволактовегетарианци (в допълнение към млечните продукти консумират и яйца), изобщо не бива да се наричат вегетарианци в каноничния смисъл на думата.
Ако искате сърдете се, ако искате – недейте, но господа и дами, с приставки “лакто” и “ово”, вие не сте вегетарианци. Просто сте се подложили на растително-животинска диета, т.е. на смесено хранене, като избягвате да ядете месо. Същото го практикуват и милиарди други хора по света, без тотално да се отказват от месото и без да се изтъкват, че са 20 дни в месеца вегетарианци, понеже не им се е ядяло месо.
Излиза, че няма никакви милиарди и милиони вегетарианци в същинския смисъл на това понятие. Истинските вегетарианци (които днес държат да бъдат наричани вегани) вероятно може да се преброят, даже без да се прибягва до употребата на четирицифрени числа. Може би това трябва да ни радва, защото учените са абсолютно категорични – вегетарианството е опасно (по-точно – вредно) за човешкото здраве.
Между другото, когато вегетарианското движение се появява, то изобщо няма нищо общо с медицинските аспекти на храненето. Движението възниква на база чиста философия, чийто главен лозунг е “да се откажем да убиваме храната си”. Апологетите на идеята изобщо не са мислили за човешкото здраве.
Първите вегетариански общности възникват в Англия, в средата на ХIХ век. Естествено, модната философия веднага прекосява океана и се разпространява в Америка, и почти по същото време - в Европа.
Днес философията на вегетарианството изобщо не е нова, но продължава да се ползва с определението “модерна”. Основната “заслуга” за подобно положение на нещата е на известните личности, които в един или друг момент призовават да се следва идеологията за ядене на храни само от растителен произход.
Има обаче един проблем с тези “апологети на вегетарианството”. Призовават младите си “приятели” да се откажат от месото, но го правят винаги след като самите те са навършили… да речем, поне 50 години. Не излиза ли, че те самите са имали възможността дълго време да се наслаждават на “забранения плод” и изведнъж искат да ги последват младите хора, които все още не са си взели “тяхната доза месо”?
Да оставим настрана този подход. Вегетарианството може и да е благородна кауза, но ето ви един интересен пример за отношението към него, във времената когато наистина е било моден бум.
Случката е от преди повече от 100 години. Вегетарианката г-жа A. Kingsford защитава докторска дисертация. Учените мъже от комисията с интерес изслушали всичките й аргументи, с които дамата доказвала ползата от вегетарианството. В крайна сметка комисията оценила гигантския труд, положен от кандидатката и й присвоил научната степен доктор. Веднага след края на защитата й, строгите изпитващи от комисията, по свидетелства на очевидец, “заради бледият й, нездрав вид и заради съсухреното й лице, господата посъветваха дамата вегетарианка, да хапва повече телешко”.
Да спрем до тук с това, кой е истински вегетарианец (помните, че да се наричат така имат право само хората, които ядат храни единствено от растителен произход – без никакви там “лакто” и “ово”, нали?). Да видим как трябва да се отпразнува въпросният Международен ден на вегетарианството.
Редно би било да се подходи по наистина вегетариански канон. По времето, когато се заражда движението на вегетарианците, естествено стават модерни и най-различни “трудове” по темата, в това число и рецептурни книги. В една от най-търсените преди век книги за вегетарианска кухня се казва, че хората, които стават вегетарианци, трябва “да не ползват за храна никакво месо, никаква риба, нито раци, даже и никакъв хайвер. Да избягват всякакви подправки, т.е. черен пипер, червен пипер, дафинов лист, ванилия или канела. Да не употребяват оцет, а следователно и никакви маринати и въобще да не ядат нищо пикантно. Да не пият кафе, шоколад, како или бира… Виното и бирата да заменят с нектари и всевъзможни чайове и извлеци…”
Остана само да вдигнем чаша нектар и да пожелаем здраве на дамите и господата вегетарианци. Наздраве!
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар