Вероятно той е най-прочутия сред римските оратори. Освен това е автор на множество философски и юридически трактати, писма и съдебни речи, по които се учат на красноречие поколения от древността до наши дни.
Марк Тулий Цицерон се ражда на 3 януари 106 г. пр.н.е. в Арпинум. Баща му се числи към съсловието на конниците (т.е. е сред втория ешелон на римската аристокрация). По бащина линия Цицерон е в родствени връзки с друга голяма личност на това време – великият пълководец и политик Гай Марий. Бащата на Марк Тулий заедно с децата си се мести да живее в Рим, където децата израстват под грижите на Крас Оратор и получават много добро образование по гръцки маниер.
Марк Тулий е повлиян от поета Архий, ораторите Марк Антоний, Сулпиций Руф, Аврелий Кота, философът стоик Диодот. Цицерон започва да учи право при братята Муций Сцевола – единият заемащ длъжността понтифекс максимус, другият – авгур.
Първата си съдебна реч “В защита на Росций” произнася през 81 г. пр.н.е., когато защитава Росций в делото срещу Хризогон – любим и доверен освобожданец на диктатора Сула. Делото се провежда в периода на най-жестоки убийства, свързани с проскрипциите на Сула и стъпката, която предприема Цицерон е изключително дръзка. Цицерон печели делото, но за да се спаси от гнева на дикататора, е принуден да бяга в Атина. Там изучава гръцка философия и ораторското изкуство.
Завръща се в Рим през 76 г. пр.н.е. и е получава длъжността квестор – най-ниската длъжност в римския Сенат, от която трябва да започне всеки политик, желаещ да достигне до висотите в римския политически живот. С умереността и честността си печели много привърженици, когато в труден момент успява да осигури доставки от евтино зърно за Рим.
През 70 г. пр.н.е. произнася известната си “Реч против Верес”, в която обвинява управителя на Сицилия в корупция, рекет и директно ограбване на сицилийските граждани. Речта му носи огромна слава и през 69 г. пр.н.е. народът го избира за куриатен едил, а 6 години по-късно заема и най-високата длъжност в политическия живот на древния град – става консул.
През този период Цицерон произнася много от най-значимите си съдебни речи. За защитата си никога не взема пари (но винаги приема скромни подаръци под формата най-вече на ценни антични статуи). С голямо нежелание се залавя за обвинителни речи – в голямата си част защитава, а не обвинява в съдебните процеси. През живота си произнася над 100 речи. От тях 56 са напълно съхранени до днес, от 20 са оцелели само фрагменти, а за 35 се знае само по споменаването им в други източници.
В апогея на своята политическа кариера през 63 г. пр.н.е., когато заема консулската длъжност, Цицерон успява да разкрие готвеният от сенатора Катилина заговор. Катилина също е сред приближените на бившия диктатор Сула. Заговорниците се опитват чрез саморазправа с членове на Сената да завземат властта в Рим. По стечение на обстоятелствата Цицерон научава за готвения заговор преди съзаклятниците да успеят да убият и него. С речите си пред Сената, в които открито обвинява Катилина за готвения преврат, Цицерон успява да убеди сенаторите във вината на заговорниците. Речите срещу Катилина се превръщат в образец на политическото ораторско майсторство, а разкриването на заговора носи на Цицерон още по-голяма слава. Неподкупният Катон Утически го нарича за тези му заслуги “баща на отечеството”.
Но прекаленото тщеславие на Цицерон му носи и мнозина противници, които смятат за твърде “неуважително” да превъзнасяш сам себе си в собствените си речи. От това недоволство успяват да се възползват политическите противници на Цицерон и в частност привържениците на Гай Юлий Цезар. През април 58 г. пр.н.е. протежето на Цезар – Клодий, в качеството си на народен трибун, успява да прокара в Сената закон пряко насочен срещу Цицерон. С този закон се осъжда на изгнание всеки магистрат, който си позволява да екзекутира свободни римски граждани без формално провеждане на съдебно дело. Под ударите на този закон пряко попада Цицерон, тъй като след разкриването на заговора на Катилина, сподвижниците му са заловени и само с решение на Сената – без провеждането на съдебен процес – са екзекутирани.
Без да очаква пряко обвинение, Цицерон се оттегля в доброволно изгнание. Този му ход спасява имуществото му от конфискация. Но още през септември 57 г. пр.н.е. Цицерон е върнат от изгнаничество, като за това спомага лобито в Сената, вярно на другият голям на политическата сцена по това време – Гней Помпей. Славата и силите на политическата сцена на Цицерон обаче вече са прекършени. Той си дава ясна сметка за безсилието на Сената пред диктата на Триумвирата на Марк Крас, Гней Помпей и Юлий Цезар.
През 51 г. пр.н.е. Цицерон е назначен за управител на Киликия, където успява да победи разбойническите армии на Аман и получава за това от войските си почетната титла “император”. По време на гражданската война Цицерон застава на страната на Помпей. След поражението на фракцията в битката при Фарсала се завръща в Италия. През октомври 47 г. пр.н.е. официално получа прошка от Цезар. През този период Марк Тулий окончателно се оттегля от обществените дела и се занимава с философия, пише и много от трактатите си.
В убийството на Цезар на 15 март 44 г. пр.н.е. Цицерон отново вижда надежда за възстановяване на републиката, затова се завръща на политическата сцена. Застава на страната на Октавиан Август. В периода между септември 44 г. пр.н.е. и април 43 г. пр.н.е. произнася в Сената и пред народното събрание своите знаменити “Филипики” – обвинителни политически речи срещу Марк Антоний. Октавиан обаче предава своя привърженик и при сключването на втория триумвират с Марк Антоний и Лепид (октомври 43 г. пр.н.е.) Цицерон заедно с други 16 видни привърженици на републиката попада в проскрипционните списъци. При опита си да напусне Италия през декември същата година Марк Тулий Цицерон е убит. Главата му и дясната ръка са доставени на Антоний, който нарежда да бъдат побити на кол на ораторската трибуна на римския форум.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар