На 24 април 1990 година в орбита около Земята е изведен първият орбитален телескоп. Кръстен е на големият американски астроном Едуин Хъбъл. Днес, 31 години по-късно, почти всички са чували за телескопа, с чиято помощ за пръв път учените успяха да видят „края“ на Вселената.
А разработките за това технологично чудо започват още през далечната 1978 година. Тогава Конгресът на САЩ отпуска средства, с които се поставя началото на проекта за космически телескоп. Разработването се извършва под шапката на НАСА. Учените и инженерите на агенцията по аеронавтика се сблъскват с много и най-различни по естество проблеми, свързани с конструкцията на телескопа. По първоначални планове „Хъбъл“ трябва да започне работа още през 1980 година. Но нещата не са толкова лесни за реализация, колкото е смятано.
За начало компанията, на която е поверено изготвянето на 2,4-метровото огледало за телескопа, не успява да се вмести в определените срокове. Шлифоването на самото огледало започва през 1979 година. За наземните телескопи допустимото отклонение от идеално гладката повърхност е определяна на 1/10 от дължината на вълната на видимата светлина. Заради търсената по-висока резолюция от огледалото за „Хъбъл“ се изисква още по-висока точност. По спецификации, към компанията „Пъркин – Елмър“, която печели поръчката за изработка на огледалото и оптичната система, допустимото отклонение е зададено като 1/20, т.е. около 30 нанометра. След дълги промени в сроковете и отлагания, както и след многократно надвишаване на бюджетните средства, системата е окончателно готова едва през 1981 година, което пък кара НАСА да насрочи извеждането на телескопа на орбита за 1984 година.
Всичко се обърква още повече, когато на 28 януари 1986 година совалката „Челинджър“ се взривява минути след старта. Полетите с космическите совалки са преустановени за неопределено време, а „Хъбъл“ трябва да бъде изведен именно с кораб за многократна употреба. След възобновяване на полетите на совалките, на 24 април 1990 година, „Хъбъл“ най-после е изведен в орбита. Всяко зло – за добро. Принудителният престой дава възможност на инженерите да направят някои корекции и да добавят по-съвременни решения към вече готовата конструкция.
Когато на Земята са получени първите снимки от вече работещият телескоп, се оказва, че те са далеч от качеството, което се очаква. В търсене на причината НАСА достига до извода, че нещо се е объркало много здраво още в сглобяването и калибрирането на телескопа на Земята. Снимките от телескопа са размазани, което се дължи на лошо пресметната кривина на огледалото му. Разликата е само 2 микрона, но за подобно съоръжение това е огромно разминаване. Установено е, че при калибрирането му, работникът, отговарящ за фината настройка с нулевия-коректор, не е отчел правилно показанията на уредите. Въпреки че забелязва разминаване в допустимите отклонения при монтирането на уредите за калибриране, работникът решава проблема, като... просто добавя една шайба. Резултатите са плачевни. Налага се НАСА да търси решение на проблема с разфокусирането на огледалото. Като най-добро е оценено предложението, да се разработи система за корекция на фокусировката – нещо като „очила“ за телескопа.
От 1990 година до днес „Хъбъл“ е ремонтиран 4 пъти. Добавени са няколко нови уреда, други са подменени с по-съвременни. И въпреки многобройните проблеми уредът е сред най-революционните творения на човешкия гении.
„Хъбъл“ обикаля на около 566 км от Земята. Цялата конструкция е дълга 13,3 метра, с диаметър 4,3 метра. Тежи около 12,5 тона.
За годините, през които телескопът работи на „пълни обороти“, е изпратил над милион снимки, както и терабайти информация, снета от другите му прибори.
Една малка част от знаковите снимки, заснети от чудото на космическата астрономия, може да видите тук>>>
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар