Световната сензация от началото на ХХ век. Кражбата на "Мона Лиза" от 1911 година

Предполага се, че около 1503 година Леонардо да Винчи започва да рисува знаменитата си картина “Мона Лиза” или “Джокондата”. Според биографа Джорджо Вазари, картината, изписана върху дъска от топола, на която е запечатан образа на загадъчно усмихваща се “неизвестна флорентинска дама”, е рисувана близо четири години.

Последните години от живота си Леонардо да Винчи прекарва в двора на френския крал Франсоа I. След смъртта на художника на 2 май 1519 година “Джокондата” се оказва притежание на асистента му по това време – Салаи. Поне в личните му документи е записано, че при него е портрет на дама, наречена “Джоконда”, който му е завещан от учителя му. Салаи остава картината при сестрите си, които живеят в Милано. Остава загадка как портретът попада от Милано във Франция. Не е известно и кой и кога изрязва картината в двата ѝ вертикални края и така от нея са изчезнали две колони, изобразени на заден план. За разлика от друга картина на Леонардо – “Портрет на Джинерва Бенчи”, чийто долен край е изрязан, защото е повреден от пожар или наводнение, изрязването на страниците на “Мона Лиза” вероятно е продиктувано по композиционни причини. Съществува версия, че го е направил самия Леонардо.

Смята се, че кралят на Франция Франсоа I купува “Мона Лиза” от наследниците на Салаи, като заплаща за това 4000 екю. От този момент и до времето на Луи XIV картината остава в замъка Фонтебло. След Великата Френска революция от 1793 година картината е изложена в централния музей по изкуствата в Лувъра. Мона Лиза остава в Лувъра и винаги е била едно от богатствата на националната колекция на Франция.



На 21 август 1911 година картината е открадната от служител на Лувъра. Италианският майстор на огледала Винченцо Перуджи по-късно ще обяснява, че извършва кражбата, за да върне шедьовъра на Италия. Но кражбата е установена едва на следващия ден. Музеят е затворен и започва издирване на изчезналата картина. За кратко, като предполагаем извършител на кражбата, е арестуван и известния френски поет Гийом Аполинер. Под подозрение попада дори Пабло Пикасо.

Празното място на картината, след кражбата през 1911 година

Шумът, който се вдига в пресата, допринася много за популярността на “Мона Лиза”. Главната роля в издирването на изчезналия шедьовър се пада не на полицията, а на пресата, която превръща кражбата в може би първата световна сензация. Дълго време темата “Кой открадна Джокондата?” е неизменно на първите страници на всички големи вестници по света. Само трагедията с “Титаник” от април 1912 година успява да измести “световната загадка” от първите страници.



Чрез съобщения в пресата е обещана награда за всеки, който може да даде информация за изчезналия шедьовър. Властите се опасяват най-вече заради това, че човекът, откраднал Мона Лиза може да не намери начин да я продаде и в крайна сметка да реши да я унищожи. Но въпреки обещаната анонимност за информаторите, никой не се отзовава на призивите на разследващите.

Полицейското досие на Винченцо Перуджи

Все пак всичко приключва благополучно две години по-късно. Самият крадец се оказва най-добрия “информатор”. Той решава да откликне на обява във вестника и предлага “Джокондата” на директора на галерията “Уфици”. Собственикът на галерията веднага се свързва с полицията и крадецът е арестуван. На 4 януари 1914 година, след като е показана в няколко италиански града, картината е върната в Париж. По време на разпитите Винченцо Перуджи признава, че е извършил кражбата, защото искал да върне на родината си нейното – по неговите думи – национално съкровище. Разследващите обаче са сигурни, че Перуджи е имал намерение да направи копия на шедьовъра и да ги предлага като оригинала. Така или иначе, съдът му налага лека присъда - Перуджи е осъден на една година затвор. 

От момента на връщането ѝ в Лувъра картината още 4 пъти става обект на вандалски действия. През 1959 година част от нея е повредена, след като посетител плисва върху нея киселина. На 30 декември същата година младият боливиец Уго Унгаза Вилегас хвърля камък по “Мона Лиза” и поврежда слоя боя около лакътя на Джокондата. Вредата е отстранена при последвалата реставрация, а самата картина е поставена зад бронебойно стъкло. През 1974 година, докато “Мона Лиза” е на изложба в Токио, недоволна жена инвалид, заради това, че охраната на музея отказва да я допусне с инвалидната ѝ количка в залите, опитва да опръска картината с червен спрей. Последният случай на вандализъм е през 2009 година. Рускиня, на която е отказано френско гражданство, хвърля по защитното стъкло глинена чаша. Случките в Токио и Париж не нанасят никакви щети на шедьовъра.

През ХХ век картината на Леонардо да Винчи почти не е изнасяна извън Лувъра. През 1963 година е показвана в САЩ, а през 1974 година – в Япония. За кратко, на път от Франция за Япония, е изложена в музея “Пушкин” в Москва. Тези кратки “турнета” допринасят още повече за известността на шедьовъра с размери едва 77х53 см. 

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>