13 юли 2018 г.


По-голяма част от въглерода, получаващ се при горски пожари или изгарянето на изкопаеми горива, се отделя бързо в атмосферата под формата на въглероден диоксид. Изследователи от Университета в Цюрих сега демонстрират, че останките от т.нар. „черен въглерод“, може с хилядолетия да се утаяват на сушата и в речните корита по пътя им към океанските води и по този начин представляват основния дългосрочен резерв от органичен въглерод. Изследването добавя голяма част от информацията за липсващото парче в пъзела, който описва въглеродния цикъл в глобален мащаб на планетата ни.

Глобалния въглероден цикъл
Поради широкото разпространение и тенденцията да се задържа в околната среда, черният въглерод може да се окаже ключа към предвиждането и евентуалното смекчаване на ефектите от глобалното затопляне на климата. При горските пожари, обикновено около една трета от органичния въглерод се запазва като „черни въглеродни“ остатъци, а не се отделя като въглеродния диоксид – основният виновник за парниковия ефект.

Първоначално черния въглерод остава да се натрупва в почвите, езерата и реките, след което ерозира от речните брегове и чрез теченията се транспортира до водите на световния океан. Обаче, черният въглерод не се отчита в компютърните модели, симулиращи ролята на въглеродните емисии в глобалното затопляне. Това е така, защото ролята му в глобалния цикъл на обмен на въглерода не е добре проучена, което е резултат от липсата на познания за потоците, запасите и времето, за което черния въглерод остава в околната среда.

Първо изследване с оценка за глобалните потоци на черния въглерод
„Изследването ни е първото в глобален мащаб, което се отнася до транспортирането на черен въглерод от седиментите в речните дъна. Установихме, че изненадващо големи количества черен въглерод се отмиват и отнасят от реките“, обяснява водещият автор в изследването – Алиша Копола, която е следдипломен изследовател в катедрата по география в Университета в Цюрих (UZH).

Изследването обхваща някои от най-големите реки в света: Амазонка, Конго, Брахмапутра, както и големи реки в Арктика. Това е първата глобална оценка на радиовъглеродната възраст и количествата черен въглерод, транспортиран от реките като частици в глобален мащаб. Изследователите са установили, че колкото по-големи са транспортираните обеми речни утайки, толкова повече черен въглерод се отнася с тях и в крайна сметка се оказва погребан в океанските утайки.


Черният въглерод може да отлежава дълго в междинни резервоари
За да се сдобият с данни в глобален мащаб, изследователите от UZH обединяват усилията си с техни колеги от базираната в САЩ обсерватория за глобално наблюдение на реките към института по океанография Woods Hole. Екипите установяват, че потоците на черния въглерод от сушата към водите на световния океан се формират най-вече от ерозията в речните дренажни басейни. Изненадващо откриват, че някои от въглеродните останки могат да останат на сушата в продължение на хилядолетия, преди да бъдат отмити и отнесени чрез реките в океана. Това е важно откритие, тъй като преди се смяташе, че след горски пожари, например, останките от черен въглерод много бързо ерозират от вятъра и водата.

Авторите на изследването обаче, откриват, че черният въглерод не винаги е с произход от скорошни пожари, а някои останки може да достигнат и на възраст до 17 000 години, особено в Арктическия регион. „Това обяснява загадката, защото в речните води непрекъснато присъства черен въглерод, независимо от историята на горските пожари. Открихме, че черният въглерод може да отлежава в междинни резервоари, които играят ролята на задържащи басейни, преди да бъде отнесен в океанските води“, обяснява Алиша Копола.

Изследването е публикувано в Nature Geoscience.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...