Древни сечива и кости, открити от археолози в Китай, са поредните находки, каращи учените да преразгледат схващанията относно времето, когато най-ранните човешки предци са напуснали Африка и са пристигнали в Азия.
Артефактите показват, че най-ранните човекоподобни същества са колонизирали Източна Азия преди повече от два милиона години. Находката е дело на китайски екип, ръководен от професор Джао Джу от Китайската академия на науките. В екипа участва и професор Робин Денел от Университета в Ексетър. Сечивата са открити в местност, наричана Шангчен, която се намира в южната част на Китайското льосово плато. Най-старите са на около 2,12 милиона години, което ги прави с около 270 000 години по-стари от скелетните останки и каменни оръдия на труда, открити в Дманиси, Грузия. Грузинската находка е на възраст от 1,85 милиона години и до момента беше най-древното доказателство за наличие на човекоподобни същества извън пределите на Африка.
Сред артефактите има каменни „резци“, стъргалки, заоблени камъни, камъни, използвани за чукове и множество заострени кремъчни люспи. Всичките носят следи, ясно показващи, че са били в употреба, при това често – някои са доста износени. Повечето са издялани от кварцит и кварц, най-вероятно добити от подножието на планинския масив Цинлин, който се намира на 5-10 километра в южна посока от мястото на находката; друг вероятен източник на материала за изработването на сечивата са реките и потоците, водещи началото си от Цинлин. Освен каменните сечива са открити и животински кости, чиято възраст също е около 2,12 милиона години.
Китайското льосово плато се простира на площ – по различни оценки – между 430 и 640 000 квадратни километра. През последните 2,6 милиона години върху тези огромни територии са натрупани между 100 и 300 метра слоеве от льос – донесен от ветровете прах.
Осемдесетте каменни артефакта са открити в 11 различни слоя на фосилни почви, които са се формирали в топлия и влажен климат. Други 16 предмета са открити в шест льосови слоя, които се формират при по-студени и сухи условия. Седемнадесетте различни слоя от льос и фосилни почви са се формирали за период от почти един милион години. Това свидетелства, че ранните човешки видове са обитавали китайското льосово плато при различни климатични условия преди между 2,12 и 1,2 милиона години.
Датировката на слоевете, в които са открити каменните сечива, е извършена чрез сравняване на магнитните свойства на отлаганията с известни и датирани вече изменения в напрегнатостта на магнитното поле на Земята.
В съобщението за находката, публикувано в списание Nature, професор Денел отбелязва: „Откритието ни налага да се преразгледа времевата скала на разселването на ранните човешки видове от Африка“.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар