Две древни къщи, намиращи се в близост до пирамидите в Гиза в Египет, са открили археолози. В структурите се предполага, че са били настанени служители, отговорни за надзора на производството на храната, необходима за изхранването на паравоенни формирования, ангажирани в изграждането на пирамидите преди повече от 4500 години.
Резиденциите са открити на мястото, за което се предполага, че се е намирало древно пристанище на Гиза. Портът е процъфтявал в момента, когато на платото е строена най-малката от трите големи пирамиди на платото Гиза - тази на фараона от IV-тата династия Микерин (Менкаура), властвал в Древен Египет около 2532 – 2504 г. пр.н.е.
В една от къщите вероятно е бил настанен служител, който е отговарял за доставките, опазването и клането на животни, използвани за храна. В другата къща се предполага, че е живял жрец от т.нар. институция „вадаат“, съобщават археолозите.
Близо до структурата, в която се предполага, че е живял жрецът, са открити печати, върху които се споменава „вадаат“ – древноегипетска институция, жреците от която са заемали високи постове в държавната административна система, пояснява Марк Лерер, директор на Ancient Egypt Research Associates, организацията, под чиято егида се осъществяват разкопките в двете къщи. До жилището на жреца е открита структура, в която е извършвано малцоване на зърнени култури. От това следва, че операциите по приготвяне на малц и варенето на пиво са били надзиравани от жреца, обитавал къщата, добавя Лерер.
Двете резиденции са открити близо до поредица от т.нар. „галерии“, в които вероятно са били настанени хората от паровенни формирования, използвани по време на строежите на платото Гиза. В „галериите“ са живеели над 1000 души. Всички хранителни продукти, произвеждани в околностите на резиденциите, вероятно са използвани за изхранването на членовете на паравоенните сили, настанени в „галериите“, но не е изключено част от храните да е достигала и до строителите, работещи по изграждането на пирамидата на Микерин, казва Лерер.
Хранителните продукти, необходими за изхранването само на живеещите в „галериите“, са впечатляващи. Само обемът на пшеницата, нужна за всеки ден, може да е достигал до 877 килограма, изчислява Клер Малесон, археоботаник към Ancient Egypt Research Associates, в научна публикация, отпечатана в книгата "Exploring the Materiality of Food Stuffs" (Routledge, 2017). Налагало се е всеки ден подобни количества пшеница да бъде смилана и от полученото брашно да се изпичат хлябове. Освен това, хората, настанени в „галериите“ и работещите по строежа на пирамидата на Микерин, са се нуждаели всекидневно и от големи количества месо.
Двете резиденции се намират на място, за което Лерер смята, че по онова време се е намирало „основното държавно пристанище“, на което са пристигали стоки, храни и материали от цял Египет и Източното Средиземноморие. По-рано археолози откриват и други сгради, свързани с предполагаемото древно пристанище. Сред намерените руини са и останките от къща с 21 стаи, за която се предполага, че е обитавана от писарите, обслужващи работата на пристанището.
Портът вероятно е бил в експлоатация и по времето, когато е строена Голямата пирамида в Гиза, въздигната в чест на фараона Хеопс (или Хуфу), който царува около 2620 – 2580 г. пр.н.е. Дневник, воден от надзирател на име Мерер, който е живял през 27-та година от царуването на Хуфу, предполагаемо съдържа споменаване на такова пристанище. Дневникът в момента е в процес на разчитане, затова и все още експертите не смеят да се произнасят категорично по темата с порта.
Разкопките на мястото, където са открити двете къщи, ще бъдат възобновени през 2019 година.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар