Благовещение (на гръцки Εὐαγγελισμός – Евангелие; на лат. Annuntiatio Domini* — благо възвестяване, радостна вест) е евангелско събитие, според което архангел Гавриил съобщава на Дева Мария, че ще зачене и роди Исус Христос.
Описано е в Евангелието от Лука, в което се разказва, как Бог изпраща архангел Гавриил при омъжената за Йосиф Мария, за да ѝ съобщи, че предстои да зачене от Светия дух и да роди дете:„…28. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
29. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.
30. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;
31. и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
32. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;
33. и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край…“
(Лука, 1:28-33)
В отговор Мария казва:
„…38. Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.“
(Лука, 1:38)
Евангелския разказ за Благовещението посочва изключителната роля на Мария в историята на спасението и изкуплението.
Хипотезите, защо празникът се чества на 25 март**, са няколко. Според една от тях, това е свързано с изчисленията, които прави Тертулиан (155/165 – 220/240 г.) през III век, който изхожда от датата на смъртта на Исус. Изтъкнатият раннохристиянски писател и теолог се придържа към схващането, че земния живот на Исус е цяло число години.
Редица църковни автори (Атанасий Велики, Анастасий I Антиохийски) предполагат, че Благовещението и зачатието на Исус Христос се е случило на 25 март, защото в този ден, според една част от преданията, Бог е създал човек. Човекът, обременен от първородния грях, трябва да бъде пресъздаден в пълнотата на живота (т.е. да бъде изкупен) по същото време, по което е сътворен.
И накрая, смята се, че Благовещение започва да се празнува на 25 март през IV век, като резултат от „историзацията“ на календара на евангелските празници: тъй като празнуването на Рождество Христово исторически е установен по-рано, на Благовещението е посветен деня, който с девет месеца предхожда Рождество.
Започвайки от II век, Благовещение на Дева Мария се приема като първият в християнската история акт на изкуплението, чрез който в послушанието си Дева Мария уравновесява непослушанието на Ева (такова е тълкуванието на Ириней Лионски).
Църковното възпоменаване на Благовещение навлиза в практиката в средата на VI век първо в Константинопол, а от там се разпространява на Изток. През VII век празника се появява в Рим и Испания, а в Галия – чак през VIII век.
На много места през Средновековието отчитането на новата година започва от деня на Благовещение. В Англия, например, този обичай се запазва до 1752 година.
Самото название на празника Благовещение на Пресвета Богородица, утвърдило се както на Изток, така и на Запад през Средновековието, се появява доста по-късно. На Втория Ватикански събор*** Католическата църква връща по-ранното му название – Благовещение Господне.
Първите изображения със сцената на Благовещение се отнасят към V век, а после сюжетът се превръща в любима тема за изобразяване в християнското изкуство – от постоянно присъстваща тема във византийските икони, през средновековната скулптура и до ренесансовата живопис.
Наскоро Мери Джоан Уин Лийт, специалист по библейските текстове, като се позовава на доводите на Майкъл Пепърд, предлага нова хипотеза за сцената, изобразена на стените в антична къща-църква в Дура Европос (недалеч от съвременния Дейр ез-Зор в Сирия). Според нея, картината представя Благовещение - моментът, когато архангел Гавриил съобщава на Дева Мария. И ако тази хипотеза е вярна, то това изображение от III век е най-ранното известно представяне на образа на Богородица.
В Римо-католическата традиция Благовещение дълго време е със статут на „празненство“ (festum), което е по-ниска степен от „тържество“; официално е приравнено на „тържество“ през 1895 година. Празникът в католическата традиция ако се падне на някоя от неделите от Великия пост, се пренася на следващия понеделник; ако се падне в рамките на Страстната седмица или Пасхалната неделя, се пренася за понеделника на втората седмица на Пасхата.
На Благовещение е допустимо по-лек режим във Великия пост.
----------
* annuntiatio angeli ad beatam Mariam Virginem (Благовещение на Ангела към блажената Дева Мария), Mariae salutatio (Приветствие на Мария), annuntiatio sanctae Mariae de conceptione (Благовещение на света Мария за зачатието), annuntiatio Christi (Благовещение за Христос), conceptio Christi (Зачатие Христово), initium redemptionis (Началото на изкуплението), festum incarnationis (празник на Въплътяването).
** Празникът се отбелязва по Григорианския календар от Католическата и част от православните църкви, в това число Българската, Константинополската, Александрийската, Антиохийската, Румънската, Кипърската, Еладската, Албанската, Полската и църквата на Чешките и Словашки земи, Американската и Канадската. Останалите православни църкви - Йерусалимската, Руската, Грузинската, Сръбската, както и Украинската гръкокатолическа църква и последователите на старообрядната традиция отбелязват празника на 25 март по Юлианския календар, което се приравнява към 7 април по Григорианския.
*** Вторият Ватикански събор е последният към момента събор на Католическата църква и по броенето на Католическата църква XXI Вселенски събор. Свикан по инициатива на папа Йоан XXIII през 1962 година и продължил до 1965 година.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар