Маршалът на Франция, погубен от амбициите на сестрата на Наполеон. Жоашен и Каролина Мюра

Жените имат невероятната способност да изиграят най-важната роля в живота на мъжете. Могат да вдъхновят избраниците си да извършат велики дела, но понякога прекалените им лични амбиции напротив, водят мъжете до гибел. В живота на Жоашен Мюра, най-добрият сред пълководците на Наполеон, се стига до вторият сценарий. Неговата фатална жена е сестрата на френския император Каролина Бонапарт.

Жоашен Мюра, (известен още и като Йоахим Мюра) се ражда на 25 март 1767 година в село Лабстид Фортюниер в Южна Франция. Най-малкият от синовете на местния ханджия първо е изпратен да учи богословие в Тулуза. Заради любовен роман с местна красавица, обаче, младият Мюра е принуден да се откаже от това начинание. Следва нова несполука в опита да гради военна кариера; заради липсата на благородно потекло Мюра просто няма перспектива да достигне до висшите чинове в армията.

Великата Френска революция променя всичко. Следствие на нейните преобразувания е възможността всеки човек да се добере до върховете на властта, независимо от произхода му.

Мюра, който вече е с чин капитан, заради някакво провинение временно е отстранен от командването на ескадрон и заминава за Париж, където се надява да си намери нова „работа“. Случаят среща безработния капитан с генерал Наполеон Бонапарт. През есента на 1795 година метежът на роялистите е на път да постигне успех. Спасяването на революционната Директория е поверено на Бонапарт. Генералът разполага с по-малко сили, отколкото е личната му решителност, затова действа бързо. На Наполеон е нужен човек, който да успее да докара в центъра на Париж 40 оръдия. С изпълнението на тази задача се заема Мюра, като се справя блестящо. Картечът помита роялистите, а генерал Бонапарт прави Мюра свой приближен.



Жоашен участва във всички походи на Наполеон. Във военните кампании проявава доблест и голяма вещина във воденето на сражения. По време на италианския поход Мюра става бригаден генерал. В кампанията в Египет той командва кавалерията. Заради проявеното мъжество в битката при Абу Кир е произведен до дивизионен генерал.

Каролин Бонапарт, принцеса Мюра

Мюра изиграва една от главните роли в преврата от 18 брюмер от VIII година на Републиката (или 9 ноември 1799 година по Григорианския календар). По неговата команда „Изхвърлете навън цялата тази публика!“ гренадирите разтурват заседанието на „Съвета на петстотинте“, с което дават в ръцете на Наполеон Бонапарт цялата власт. Благодарностите на императора не закъсняват. Наполеон дава за съпруга на верния Жоашен любимата си най-малка от сестрите му Каролина, която е влюбена в генерала. През януари 1800 година 33-годишният Мюра се жени за 18-годишната Каролина Бонапарт.

Наполеон е силно привързан към семейството си и не пропуска да облагодетелства роднините си. По-късно обаче много жестоко съжалява за тези си постъпки. Амбицията и алчността на членовете на семейството му ги тласка към действия, които пряко нанасят щети на самия император.

Мария Анунциата Каролина Бонапарт, принцеса Мюра, която между другото, също е родена на 25 март, но през 1782 година, стига най-далеч в болните амбиции: тя мечтае да бъде равна по власт с прочутия си брат. Преди Наполеон да се сдобие с наследник, Каролина крои планове как след смъртта на брат ѝ да постави начело на империята съпруга си. За да постигне тази цел плете интриги, като често прибягва до това, да дели леглото с нужните ѝ политици.

Докато Мюра жъне нови победи на бойното поле в името на Наполеон, Каролина забърква женски „пасианс“ от любовници.



През 1804 година Наполеон провъзгласява Мюра за маршал на Франция, а две години по-късно го награждава и с титлата херцог на германското княжество Берг и Клеве, разположено по границата с Холандия. Херцогът обаче не се интересува много от работите в княжеството си. Отчасти причина за това е поведението на Каролина, която смята, че титлата е прекалено нищожна за нея.

Мюра все така води френската кавалерия и печели битка след битка. През 1808 година е изпратен начело на военна експедиция в Испания. Превзема Мадрид и с това обезпечава за брата на Наполеон Жозеф титлата крал на Испания. Дотогава Жозеф Бонапарт е неаполитански крал и след овакантяването на „поста“, Наполеон предава титлата на Мюра. Мечтата на Каролина се сбъдва – тя става кралица. Съпругът ѝ отвоюва от англичаните и остров Капри, с което разширява владенията си.

Но на Каролина и това ѝ е малко. Тя подстрекава съпруга си, като му втълпява идеята, че кралят на Неапол следва да е независим и да е равен на френския император. Мюра се опитва да се еманципира от могъщия си покровител, но в отговор получава от Наполеон простата и категорична директива – Неаполитанското кралство е било и ще бъде част от Френската империя.

Мюра, крал на Неаполското кралство

В началото на кампанията срещу Русия през 1812 година, Наполеон поверява на Мюра командването на резервната кавалерия на Великата армия. Под командване на маршала са три корпуса, първоначално наброяващи 30 000 кавалеристи. През първите месеци на войната кавалерията на Мюра активно преследва отстъпващите руски войски, но така и не успява да постигне някаква сериозна победа.



В битката при Бородино Мюра показва всичко, на което е способен на бойното поле. С личния си героизъм увлича след себе си кавалерията. Попада в обкръжение на редутите и се брани умело, докато атака на френската пехота успява да пробие обръча около воините на маршала.

Маршал Мюра

Обаче, след кървавата сеч при Бородино точно Мюра губи следите на отстъпващата армия на Кутузов, който успява да прегрупира силите си и да заеме изгодна позиция. В сражението при Тарутино руснаците разбиват кавалерията на Мюра, който все пак успява да спаси частите си от пълен разгром. При Тарутино се случва прелома във войната. Мюра става свидетел на масовото сриване на конете от кавалерията му, което превръща воините в обикновена пехота. Маршалът се оказва в ролята на безучастен зрител на гибелта на Великата армия.

На следващия ден след битката при Тарутино, 19 октомври 1812 година, Наполеон започва изтеглянето на войските си от Москва. През декември същата година императорът напуска пределите на Русия и поема към Франция с плановете да набере нова армия. На Мюра са поверени останалите на разположение части и му е заповядано да се укрепи край Вилно. Маршалът обаче не успява да се справи с дисциплината на деморализираната армия и французите са изтласкани от Вилно.

Жоашен Мюра се оказва в немилост пред императора, но това не продължава дълго. Наполеон го връща в армията и той отново проявява героизъм в битката при Дрезден. След поражението на французите в „Битката на народите“ обаче, Мюра напуска армията. Чувства се обиден от това, че разочарованият от неуспеха Наполеон го сочи за един от основните виновници за провала. Императорът публично и много остро говори за това пред публика.

У дома Каролна очаква съпруга си. Според нея, делото на брат ѝ е претърпяло окончателен крах и е време да се спасява неаполитанската корона. За благото на тази идея Каролина започва нова „романтична връзка“, този път с австрийския външен министър Клеменс фон Метерних. Мюра сключва договор с австрийците, като обещава да се включи на страната на антинаполеоновата коалиция с 35-хиляден корпус от Неаполитанското кралство.



Бившият маршал на Наполеон, меко казано, се чувства неуверен в ролята си на негов противник. Всъщност, Мюра тайно води преговори с императора, като се задължава да не предприема никакви активни действия срещу Франция, като в замяна търси някои териториални отстъпки в Италия.

Мюра бяга в Корсика

В отговор Наполеон му пише: „Кралската титла ти е замаяла главата. Ако искаш да си я запазиш, вразуми се и дръж на думата си!“. Императорът е разочарован, но в никакъв случай не е бесен на Мюра. Той прекрасно разбира, че зад гърба на Жоашен проблясва сянката на властолюбието и амбицията на Каролина.

Предателството не помага на семейство Мюра. След като Наполеон се отрича от френския престол, Жоашен Мюра не е допуснат да участва във Виенския конгрес. Победителите решават и съдбата на короната на Неапол, като я връщат отново в ръцете на неаполитанския клон на Бурбоните.

На 1 март 1815 година Наполеон Бонапарт бяга от остров Елба, където е заточен и триумфално се завръща във Франция. И Жоашен Мюра отново застава на негова страна. Със свой манифест той обявява, че встъпва в съюз с френския император и тръгва на военен поход, чиято цел е освобождението на Италия от „австрийските окупатори“. В началото на май същата година в двудневно сражение при Толентино войските на Мюра са разбити от австрийците. В тила на маршала пък избухва въстание срещу него, и той е принуден да бърза към Неапол, но вече не за да опази короната, а за да спасява живота на Каролина и децата си.

Каролина Мюра с децата си

Семейството си изпраща в Австрия, където се оказва, че има хора, готови да ги приютят. Самият Мюра, преоблечен като прост моряк, се прехвърля в Тулон, за да се присъедини към армията на Наполеон. Императорът обаче не иска да го вижда и докато сам тръгва на поход срещу съюзните войски, нарежда на маршала „да чак следващи разпореждания“.
Съвсем скоро Мюра научава за разгрома на френската армия при Ватерло. И това е краят за Наполеон.



По-късно бившият император ще каже: „Не мисля, че разполагах с толкова власт, че да го подкрепя, но все пак, той можеше да ни донесе победата. В някои моменти от онзи ден изпитвахме голяма нужда от него. Да разбие три или четири английски карета – Мюра беше създаден за това; нямаше по-решителен, безстрашен и блестящ командир на кавалерията“.

Мюра се укрива в Корсика. В Австрия са готови да проявят милосърдие и да го приемат. В замяна на отказа му от претенции за кралство Неапол му предлагат графска титла и имение в Бохемия. Нещо обаче го подтиква да предприеме убийствена авантюра. Дали това е горещият прием, който му оказват корсиканците, дали е примерът на Наполеон или отново е повлиян от Каролина?

Каквото и да е било, но през септември 1815 година с шест кораба и 250 съмишленици Мюра отплава за Неапол. Намерението ми е да повтори онова, което прави Наполеон по-рано – да дебаркира на брега, да подтикне местните на бунт и да си върне короната. Но корабите на Мюра попадат в буря и в крайна сметка е принуден да се откаже от плановете си. На 8 октомври 1815 година Мюра с 28 войници в пълна униформа слиза на брега в Калабрия близо до градчето Пицо. Тази му склонност към „специалните ефекти“ в крайна сметка му коства живота.

Съвсем скоро е заловен от жандарми и е хвърлен в затвора. По време на разпитите Мюра настоява, че не е слязъл на брега с намерение да вдига бунт, а просто заради бурята, която го е изхвърлила на това място. И това е почти пълната истина, защото към момента на стъпването му на италианска земя и дума не може да става за някакъв бунт. За беда, обаче, във вещите на Мюра е открит текста на прокламация, в която той зове на бунт и която по невнимание е забравил да унищожи преди да слезе на брега.



Властите изобщо не се церемонят. На 13 октомври 1815 година военен съд осъжда Жоашен Мюра. Присъдата е да бъде разстрелян и трябва да бъде изпълнена незабавно. Предлагат му да му сложат превръзка на очите или да се обърне с гръб към войниците, изпълняващи присъдата. Но онова, което маршалът на Франция никога не е губил е мъжествеността си. Избира да гледа взвода за екзекуции в очите. Преди разстрела вади медальон, в който държи портрети на децата си и Каролина, целува го и се обръща с лице към войниците.
„Изпълнете дълга си! Целете се в сърцето и запазете лицето ми. Огън!“ – това е последната заповед, която издава маршалът на Франция Жоашен Мюра.

След екзекуцията в Австрия е изпратено прощалното писмо на Мюра, адресирано до Каролина. В него той пише, че съжалява за това, че умира далеч от нея и децата им.

„… Беше наистина блестящ командир… Беше моята дясна ръка, но оставен сам на себе си, губеше всичката си енергия. Като противник Мюра превъзхождаше всички останали по храброст, на бойното поле беше истински рицар, в кабинета си – самохвалко без ум и решителност“. Това е оценката, която Наполеон Бонапарт дава на своя маршал.

Каролина Бонапарт и децата им, благодарение на застъпничеството на Клеменс фон Метерних, заживяват във Виена. В началото на 20-те години на XIX век синовете ѝ емигрират в САЩ, а тя се премества в Триест. През 1831 година си издейства разрешение да се пресели във Флоренция. Австрийските власти постоянно я държат под наблюдение, но това всъщност е прекалена предпазливост. Каролина надживява и съпруга си, и великия си брат. Почива на 57-годишна възраст на 18 май 1839 година във Флоренция.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>