Около произхода на името на Черно море неяснотите ще си съществуват вечно. Според някои, древните са нарекли така водния басейн заради черната утайка, с която се покрива всичко, попаднало на дъното му. Други пък смятат, че името му се е родило от мореплавателите, които от незапомнени времена са забелязали, че водите му изглеждат черни по време на буря. Ако древните са можели да видят от космоса как изглежда Черно море в предверието на лятото и как се превръща от мастилено в цветно петно, вероятно биха го нарекли по друг начин.
На 7 май 2016 година с помощта на Moderate Resolution Imaging Spectroradiometer (MODIS), инструмент, който се намира на борда на сателита Aqua на NASA, е заснето изображение в реални цветове на Черно море. Водите на водния басейн мият бреговете на България, Румъния, Украйна, Русия, Грузия и Турция. Светлосините тонове на снимката представят цъфтящия фитопланктон в морските води.
Фитопланктонът е “най-обичайният” представител за водите на океани и морета. Това са микроскопични водорасли, бактерии и прости организми, които използват хлорофил, за да си набавят хранителни вещества чрез фотосинтеза и от разтворените във водата минерали. В Черно море се срещат над 150 различни вида фитопланктон, което благоприятства развитието на рибите и по-висшите морски организми.
Един интересен вид, срещащ се в Черно море са coccolithophores — микроскопичен планктон, покрити с калциев карбонат (варовик). В началото на май обаче условията за цъфтежа на този вид са все още неблагоприятни, затова и не може да се види в големи количества. Характерните за вида бели “водовъртежи” са отчетливо видни през по-късните летни месеци.
Разнообразието от цветове в този период от време се дължи и на други фактори. Средната част на морския басейн е доста дълбока, като на места дъното се спуска до над 2000 метра под повърхността. В тези региони повърхностните води по принцип не се смесват с по-солената и бедна на кислород вода от по-дълбоките пластове. Но в крайбрежните плитки води разнообразието от цветове се дължи на смесването и разбъркването на водите и утайките в плитчините. Освен това, в крайбрежните райони може да се забележат и следи от кафяво и тъмно зелено, дължащи се най-често на свличане на маси от бреговете по време на сериозни дъждове или край устията на големите реки, като Дунав например.
Изображението във висока резолюция може да видите ТУК.
13 май 2016 г.
Related Posts
Най-старият хотел в света. Нисияма Онсен Кьоункан
28 May 2022history.nakratko.bg0Едно впечатляващо бижу от последната ледникова епоха. 13000-годишните "плуващи елени"
07 May 2022history.nakratko.bg0Денят на водата
22 March 2022history.nakratko.bg0Снегът в цифри. Колко молекули вода има в една снежинка?
11 February 2022history.nakratko.bg0
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар
Click to see the code!
To insert emoticon you must added at least one space before the code.