13 май 2016 г.

Около произхода на името на Черно море неяснотите ще си съществуват вечно. Според някои, древните са нарекли така водния басейн заради черната утайка, с която се покрива всичко, попаднало на дъното му. Други пък смятат, че името му се е родило от мореплавателите, които от незапомнени времена са забелязали, че водите му изглеждат черни по време на буря. Ако древните са можели да видят от космоса как изглежда Черно море в предверието на лятото и как се превръща от мастилено в цветно петно, вероятно биха го нарекли по друг начин.

На 7 май 2016 година с помощта на Moderate Resolution Imaging Spectroradiometer (MODIS), инструмент, който се намира на борда на сателита Aqua на NASA, е заснето изображение в реални цветове на Черно море. Водите на водния басейн мият бреговете на България, Румъния, Украйна, Русия, Грузия и Турция. Светлосините тонове на снимката представят цъфтящия фитопланктон в морските води.

Фитопланктонът е “най-обичайният” представител за водите на океани и морета. Това са микроскопични водорасли, бактерии и прости организми, които използват хлорофил, за да си набавят хранителни вещества чрез фотосинтеза и от разтворените във водата минерали.  В Черно море се срещат над 150 различни вида фитопланктон, което благоприятства развитието на рибите и по-висшите морски организми.

Един интересен вид, срещащ се в Черно море са coccolithophores — микроскопичен планктон, покрити с калциев карбонат (варовик). В началото на май обаче условията за цъфтежа на този вид са все още неблагоприятни, затова и не може да се види в големи количества. Характерните за вида бели “водовъртежи” са отчетливо видни през по-късните летни месеци.

Разнообразието от цветове в този период от време се дължи и на други фактори. Средната част на морския басейн е доста дълбока, като на места дъното се спуска до над 2000 метра под повърхността. В тези региони повърхностните води по принцип не се смесват с по-солената и бедна на кислород вода от по-дълбоките пластове. Но в крайбрежните плитки води разнообразието от цветове се дължи на смесването и разбъркването на водите и утайките в плитчините. Освен това, в крайбрежните райони може да се забележат и следи от кафяво и тъмно зелено, дължащи се най-често на свличане на маси от бреговете по време на сериозни дъждове или край устията на големите реки, като Дунав например.

Изображението във висока резолюция може да видите ТУК.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...