11 февруари 2022 г.

90-95% от слънчевата енергия се връща в космическото пространство, когато се отрази в снега ("чистата" земна повърхност отразява само 10-20% от слънчевата енергия). Снегът обаче не е бял, а безцветен, защото ледените кристалчета (снежинките) са прозрачни.
Всяка снежинка е уникална – в природата не могат да се открият две абсолютно еднакви. Ядреният физик Укитиро Накая, на чието име е кръстен уникалният музей на снега в Япония, преди около половин век е съставил класификатор, в който има 41 морфологично различни типа снежинки. 

Почти всички снежинки имат по 6 лъча. Формата им се определя от строежа на молекулата на водата Н2О: атом кислород в центъра между два атома водород и два неподелени валентни електрона на кислорода. При взаимодействието на протоните от една молекула с неподелените електрони на кислорода от друга, възниква водородна връзка, която задържа съседните молекули под строго определен ъгъл (най-често 60°), което придава и шестлъчевата форма. Снежинки с четири, пет или осем лъча не се срещат, а такива с по два или дванадесет, макар и рядко, но се срещат.

0,05 г/см³ е плътността на свежо навалял сняг. Ледът е с плътност  0,917 г/см³. В полярните области, където снегът се е слягал с години, той е толкова твърд, че дори при удар с брадва тя може да отскочи.



170 квинтилиона (милиард милиарда) – около този брой са молекулите вода в една “средностатистическа” снежинка. В леден куб от 10 см³ има над 30 септилиона (милион милиарда милиарда) молекули (3×1025). Това е повече молекули вода, отколкото е приблизителният брой на звездите в цялата Вселена. В обикновена чаша се побират милиони снежинки. Ако всички молекули от една чаша снежинки се наредят в редица, то дължината им ще надхвърли дистанцията между Слънцето и Нептун.

Световният рекорд за най-обилен снеговалеж е регистриран през 1933 година в град Вансбъро (щата Мейн, САЩ). За времето между 6 и 10 декември там се изсипва снежна покривка с дебелина 243 см. Една средна по сила снежна буря може да пренесе десетки милиона тона сняг, като при това се освобождава енергия, еквивалентна на взрива на стотици атомни бомби.



Според Книгата на рекордите Гинес, най-голямата снежинка е с диаметър от 38 см. Намерена е на 28 януари 1887 година във Форт Кио (Монтана, САЩ). Дебелината й била 20 см. Диаметърът на обикновена снежинка не надхвърля половин сантиметър.

0,8 м/сек е скоростта, с която “стандартна” снежинка пада по време на снеговалеж без вятър.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...