7 януари 2016 г.

Това не е карта, а логаритмична визуализация на полето за обзор, което ни е достъпно за наблюдение във Вселената.  Външната граница на творението на художника Пабло Будаси представлява прибилизително границите на Вселената, до които може да надникне телескопът “Хъбъл”, например.

В центъра на изображението се намира цялата ни Слънчева система, включително и пояса на Кайпер и облака на Оорт. След това идват близко разположените до нас звезди, галактиката Андромеда и локалната галактична група, а в края на зрителното поле се виждат реликтовото излъчване и началото на всичко – Големият взрив.

Изображението е съставено от налични снимки, заснети от инструменти на NASA. Представени са в логаритмична скала с помощта на алгоритъм, разработен от учени от Университета в Принстън.

Опитът на Пабло Будаси цели да “събере” на едно място цялата Вселена, за да стане по-лесно за човек да я възприеме. Онагледен по този начин всемира придобива малко по-разбираем вид и съзнанието ни има по-големи шансове да осмисли Вселената, в която живеем. Ако искате да си представите целия безкрай, просто разгледайте картината (в оригиналната ѝ резолюция е качена в Уикипедия) и добавете няколко милиарда светлинни години между обектите, изобразени на нея.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...