През април 1961 година бившият Съветски съюз се сдобива с „оръжие“, което по мощта на въздействието си превъзхожда всички ядрени арсенали, взети заедно. Първият човек, полетял в космоса Юрий Гагарин, със своят ослепителна усмивка моментално се превръща в любимец за хората по цял свят. Обожават го и дори и най-заклетите врагове на съветския строй искат да го видят отблизо. Едно негово появяване може да усили позициите на СССР в такава степен, в каквато не са способни да осигурят цяла кохорта дипломати за няколко години работа.
Но самият Гагарин с течение на времето започва да се чувства претоварен от световната известност. Затова се връща към тренировките и се подготвя за нов полет в космоса.
През 1967 година Юрий Гагарин е дубльор на Владимир Комаров, който лети с първия от новите космически кораби „Съюз-1“. При завръщането на Земята, заради неправилно сработване на парашутната система, Комаров загива. Но още преди този инцидент във върховете на съветското ръководство се чуват гласове, които настояват, че превърналият се в толкова важна за СССР фигура Гагарин, е време да бъде преместен на по-безопасна работа.
 |
| Герман Титов и Юрий Гагарин 1965 г. |
И генерал Каманин, и самите космонавти обаче, смятат, че това не е достатъчно. През 1967 година на база ескадрилата на Серьогин е създаден специален испитателно-тренировъчен полк. Целта му е да решава широк спектър от задачи, свързани с отряда на космонавтите – от учебни полети в обикновен и висш пилотаж до скокове с парашут и изпълнение на мисии в условията на краткотрайна безтегловност.
Бележка от дневника на генерал Каманин: „8 февруари. По различно време, но по един и същ въпрос, ме потърсиха Гагарин и Титов. И двамата доложиха, че се готвят на 19 февруари да защитават дипломните си работи в Академията „Жуковски“. През тази година Гагарин и Титов ще летят много. Гагарин се готви да се възстанови като летец първи клас и да се заеме с ръководството на полетната подготовка в ЦПК, а Титов ще завършва квалификацията си за летец-изпитател и ще кандидатства за облитането на орбиталния самолет на Микоян“.
Наистина, на 17 февруари 1968 година Юрий Гагарин и Герман Титов защитават с отличие дипломните си работи в академията „Жуковски“. След това Гагрин се заема с възстановяване на летателните си навици – нещо, което според свидетелства на приятелите му, отдавна мечтае да осъществи. Практиката си по летене първият космонавт преминава на самолет МиГ-15УТИ (учебно-тренировъчен изтребител с двойно управление или т.нар. „спарка“). На практика към края на март Гагарин приключва програмата си за полети с инструктор.
Бележка от дневника на генерал Каманин: „26 март. След заседание на Държавната комисия генерал Кузнецов (началник на Центъра за подготовка на космонавтите в периода 1963–1972 година) ми доложи, че утре Гагрин вероятно ще бъде допуснат до самостоятелен полет със самолет МиГ-17. Кузнецов ме помоли да му разреша лично той да провери на самолет УТИ МиГ-15 подготовката на Гагарин за самостоятелен полет. Забраних съвместен полет на Гагарин и Кузнецов, като директно казах на последния, че отдавна е загубил навиците си на летец-инструктор. Разреших на командира на полка В. С. Серьогин да провери утре техниката на пилотиране на Гагарин, а на генерал Кузнецов наредих лично да провери подготовката на Гагарин за полет, да анализира и да ми доложи въздушната обстановка и метеорологичните условия. Правото да разреша самостоятелен полет на Гагарин, оставих за себе си“.
Така на 27 март на Гагарин му предстои още един полет с инструктор, който в случая е командирът на „космическия“ авиационен полк Владимир Серьогин. Ако полетът премине без забележки, намеренията са да бъде разрешено на първия космонавт да извършва самостоятелни полети.
 |
| МиГ-15 УТИ |
В 10:18 часа Гагарин и Серьогин излитат с учебен МиГ-15УТИ. Метеорологичните условия не са идеални, но и не представляват някаква сложност за опитни пилоти. Задачата, която трябва да изпълнят, също не е трудна. За работа в зоната за полети са предвидени 20 минути, но още в 10:32 часа Гагарин съобщава, че е приключил изпълнението на заданието и иска разрешение за завръщане в базата.
След този момент повече не е установена връзка със самолета на Гагарин и Серьогин.
В 10:50 часа долагат на Каманин: Връзката със самолета на Гагарин е прекъсната, след 10 минути машината ще изразходва горивото си.
Става ясно, че се е случило нещо сериозно. Генералът обаче разчита, че двамата пилоти имат нужния опит да се справят със ситуацията. Или в краен случай, ще се катапултират.
В района източните покрайнини на Москва – край Киржач и Покров – започват издирвателни операции. В 14:50 часа командирът на хеликоптер Ми-4 майор Замичкин докладва по радиото: „Открих останки от самолета на Гагарин на 64 километра от летище „Чкаловски“ и на три километра от село Новоселово“.
Да се стигне до мястото, където е паднал самолетът, не е лесно, заради дълбокия сняг.
От дневника на генерал Каманин: „Самолетът е паднал в гъста гора. При удъра със земята скоростта е била 700–800 километра в час. Двигателят и предната кабина са се забили на 6-7 метра в земята. Крилата, опашното оперение, резервоарите и кабините са се разрушили на малки парчета, които бяха разхвърляни в полоса 200 на 100 метра. Много детайли от самолета, парашутите и дрехите на пилотите открихме по високи клони на дърветата. След известно време беше открит фрагмент от горна челюст с един златен и един железен зъб. Лекарите доложиха, че това е челюстта на Серьогин. Следи от гибелта на Гагарин нямаше, но и надеждата, че е оцелял катастрофално намаля“.
Висшето съветско ръководство от Москва иска отговор на въпроса какво се случва с Гагарин. Повечето от онези, които посещават мястото, където се разбива МиГ-а, са сигурни, че първият космонавт вече не е сред живите, но Каманин решава да изчака за абсолютно потвърждение.
Такова е открито на 28 март. В дневника си Каманин е записал: „Около осем часа сутринта генерал Кутахов и аз почти едновременно забелязахме на височина 10-12 метра сред клоните на една бреза къс материя. Оказа се част от якето на Гагарин. В нагръдния джоб открихме талон за закуска на името на Юрий Гагарин. Вече нямаше никакви съмнения: Гагарин е загинал“.
Военните прибират онова, което е останало от Гагарин и Серьогин. Същата вечер в Москва останките са кремирани. Сутринта на 29 март в Централния дом на Съветската армия започват церемониите по прощаване със загиналите. На 30 март 1968 година в присъствието на огромно множество хора, урните с праха на Юрий Гагарин и Владимир Серьогин са положени в ниши в Кремълската стена. За пръв път в историята на СССР обявеният тридневен траур не е във връзка с кончината на представител на висшето партийно ръководство.
Цялото човечество скърби за загубата на първия космонавт. И разбира се, възниква въпросът, как е допуснато да се случи това?
Много от материалите, свързани с гибелта на Гагрин и Серьогин, в съветските времена остават засекретени. Вследствие на секретността се появяват много конспирологични теории. Твърди се, че първият космонавт, открито демонстрирал недоволството си от властта, затова „умишлено е елиминиран“. Друга теория гласи, че катастрофата е инсценирана, а Гагарин, заради прояви на неблагонадеждност, дълги години е държан в психиатрична клиника, където и почива.
Всъщност, публикуваните дневници на генерал Каманин наистина свидетелстват, че Гагарин си е позволявал понякога неща, които не са съвсем съответстващи на „неопетнения светъл лик“ на първия съветски космонавт, но това няма нищо общо с политиката. Освен това, на фона на колегите си от отряда на космонавтите, Юрий Алексеевич наистина изглежда като ангел. Някои от кандидатите за полет в космоса Каминин се налага да отчисли от отряда заради системни нарушения на дисциплината, а кариерата на един от вече летелите в космоса, завършва принудително, заради проблеми с алкохола.
Гагарин не създава подобни проблеми и в бъдеще се е предполагало да оглави Центъра за подготовка на космонавти.
Така че, какво наистина се случва при трагично завършилият полет?
Анализите на показанията от стрелките на кабинните и ръчния часовник на Гагарин показва, че катастрофата е станала 50-70 секунди след последната радиовръзка. Патоанатомите, изследвали тъкани от загиналите, не установяват в кръвта им наличието на „забранени вещества“. Пак от анализите на кабините е направено заключението, че до последните мигове от полета екипажът е бил по местата си и е опитвал да спаси машината. Не са установени проблеми или неизправности по техническата част.
През 2011 година са публикувани материалите от разследването на инцидента, които до този момент се пазят в архива на президента на Руската федерация. В тях няма нищо сензационно. Като най-вероятна причина за инцидента е посочена рязка маневра, за да се избегне сблъсък с метеорологическа сонда-балон, която изненадващо се оказва пред самолета на Гагарин и Серьогин. Рязката маневра е довела до попадане на самолета в задкритичен режим на полета и последващото падане. Самолетът влиза в свредел, прави 3-5 винта. Екипажът изпитва натоварвания от порядъка на 10-11 пъти G, но не спира да се бори, за да овладее машината.
Опитни летци са изказвали мнение, че Гагарин и Серьогин са направили максимално възможното и за да се спасят не им е достигнала 200-300 метра височина.
Първият космонавт, излязъл в откритото космическо пространство, Алексей Леонов, има своя гледна точка за инцидента.
В интервю за руското издание „Аргументи и факти“ от 2013 година, той казва: „През онзи ден в района извършвахме учебни полети не само ние, космонавтите, но течеше и изпитание на самолета Су-15, което беше поверено на изпитатели от Института за тестови полети към Министерството на авиацията. Имаше разпределение: нашите полети се провеждат на височина до 10 000 метра, техните – над тази височина. Обаче Су-15 нарушава полетния режим и се спуска под облаците на височина около 450 метра. В този момент са го видели местни селяни. След като лети известно време на тази височина, включва форсажа и заминава на своя си ешалон, където и трябва да се намира. При това, в облаците той преминава непосредствено до [самолета] на Юрий Гагарин, който се намира на височина 4200 метра. Су-15 се движи със свръхзвукова скорост и турбулентния поток, който поражда, праща самолета на Гагарин в дълбок свредел. В крайна сметка, самолетът на Гагарин изминава разстоянието от 4200 метра (височината, на която се намира преди прекъсване на радиовръзката и до сблъсъка) за 55 секунди“.
Леонов отива и по-далеч, като твърди, че неговата версия не е просто хипотетична, а вече доказан факт: „От момента на катастрофата изминаха вече 45 години, затова се обърнах към президента Владимир Путин с молба, да се отвори засекретената документация. Президентът разреши. Това, което преди твърдях – че причина за катастрофата на Гагарин е несанкционираното присъствие на друг самолет, вече е потвърдено“. В интервю за РИА Новости Леонов заявява, че дори знае името на пилота на онзи злополучен Су-15: „Дадена ми беше възможността да съобщя истинската причина за катастрофата, но при условие, че няма да изнеса името на пилота, който вече е на възраст над 80-те години и здравословното му състояние е тежко. Дал съм дума и ще я спазвам“.
Във версията на Леонов обаче има сериозна пробойна. Арсений Дмитриевич Миронов, един от най-старите специалисти, участвал в комисията, разследвала катастрофата на самолета на Гагарин и Серьогин, през месец декември 2017 година навърши 100 години. Няколко месеца по-рано, той чрез „Комсомолска правда“ се обръща с отворено писмо до Алексей Леонов. „Вие „уточнявате“, че самолетът Су-15 е пилотиран от летец на Института за тестови полети към Министерството на авиацията „М.М.Громов“ (. Вероятно от „хуманни“ съображения до последно не назовавате името на пилота. Но по този начин стоварвате вината за гибелта на Гагарин върху целия Институт! (ЛИИ „М.М.Громов“)“, пише в писмото Миронов. По-нататък в текста експертът излага факти, които опровергават теорията на Леонов: „Лично установих, че на 27 март 1968 година в ЛИИ са извършени полети на два самолета Су-15. На първия лети заслужилият пилот-изпитател Аркадий Павлович Богородски. Той изпълнява полет за изпитване на новия двигател на височина 18 000 метра. Излита в 9:45 часа и каца в 10:24 часа. Поради голямата височина на полета и вероятността от разхерметизиране на кабината в случай на отказ на двигателя, пилотът лети със скафандър, който съществено затруднява работата на летеца и възпиращ желанията за отклонения от изпълнение на конкретната задача.
Полетът на втория самолет е извършен от заслужилия пилот-изпитател, Герой на Съветския Съюз Александър Александрович Щербаков, който лети на височина 14 000 метра. Той излита в 11:20 часа, т.е. вече след разбиването на самолета МиГ-15УТИ.
Анализите на хронометража показват, че Богородски се приземява, когато Гагарин все още набира височина. Щербаков излита много по-късно след катастрофата на МиГ-15УТИ, така че двата полета на Су-15 по принцип не са могли да попречат на полета на МиГ-15УТИ“.
Освен това, по думите на Миронов, версията на Леонов е разглеждана и по-рано, но е отхвърлена след представяне на документи и материали от ЛИИ „Громов“. Разбира се, това не пречи на космонавта да я изложи в няколко статии и книги.
Арсений Дмитриевич Миронов предполага, че версията с метеорологичната сонда-балон, отговаря на всички въпроси. Според него, първопричина за трагедията са недостатъци в системата за организация на полетите на летище „Чкаловски“ и някои нередности в самия „космически“ авио полк. И тези недостатъци наистина е възможно да са довели до опасно сближаване, но не със Су-15, а с друг МиГ-15УТИ, излетял от същото летище.
Свое разследване през 1968 година провежда и КГБ. Чекистите се интересуват, дали е възможно Гагарин да е станал жертва на предварително планирана диверсия. Както се случва в подобни разследвания, наяве излизат редица малки нарушения, които нямат място в дейността на обекти от особена важност. Но КГБ не откриват никакви признаци на злонамерени действия по отношение на Гагарин.
Най-разпространената от всички теории на конспирацията – превърнала се в любима за масовия гражданин на бившия СССР, е, че Юрий Гагарин не загива на 27 март 1968 година. Изморен от почестите и славата, той пожелава да го оставят намира, затова инсценира смъртта си. След това тайно заминава в Оренбургска област, където в затънтено селце живее дълго и щастливо под чуждо име и се отдава на занимания като лов и риболов.
Народът винаги съчинява най-красивите предания за любимите си герои. Гагарин просто не е изключение от тази закономерност.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар