В това минало има един ярък военен конфликт, който за времето си е равностоен на „световна война“. Става дума за Кримската война от 1853 – 1856 година. На 27 март 1854 година във войната се включват Великобритания и Франция, превръщайки я в нещо повече от регионален конфликт между Турската и Руската империя.
В основата на Кримската война лежат няколко причини. В средата на XIX век Турската империя се намира в период на упадък. Вътре във Високата порта текат непрестанни борби за трона. Възползвайки се от тези обстоятелства, славянските народи, намиращи се под игото на империята се бунтуват постоянно. Руският император Николай I вижда в цялата ситуация пряка възможност да се застъпи по-активно за „братята славяни, търпящи отоманския гнет“. Но без това да се изразява в пряка военна подкрепа за поробените народи. Русия няма и никакво намерение да разширява владенията си на изток, защото много добре разбира, че не би могла да задържи евентуално завоюваните територии.
В Европа по това време започва индустриалната революция. Най-бурно техниката се развива във Великобритания. Във Франция, след поредния преврат, отново е установена монархията и на трона се качва Наполеон III.
Формални поводи за войната стават две главни събития. Първото е пренебрежителното отношение на Николай I спрямо Наполеон III. Руският император не признава възкачилият се на престола през 1851 година Наполеон III, основавайки се на клаузите от договора от Виенския конгрес, според които династията Бонапарт е изключена от наследяването на френския трон. В телеграмата си до новия френски император по случай качването му на трона Николай I се обръща към него с „Monsieur mon ami“ („скъпи приятелю“), вместо допустимото по протокол „Monsieur mon frère“ („скъпи бртко“). Това се приема като публично оскърбление спрямо новия френски император.
Вторият непосредствен повод за обявяването на войната става завземането на крайдунавските княжества Молдова и Влахия от Русия. Повод за окупирането им е отказа на Турция да изпълни задълженията си по договорености от средата на XVIII век. Всъщност, Русия търси да укрепи позициите си в Черно море и евентуално да засили влиянието си върху балканските славянски народи, но продължавайки да следва консервативната линия във външната си политика. Докато Великобритания и Франция желаят провеждането на собствените си външнополитически интереси, с които да засилят ролята си на международно ниво. След окупацията на Молдова и Влахия Турция няма друг верен ход, освен да обяви война на Русия. Това се случва на 16 октомври 1853 година. На 27 март 1854 година Франция и Великобритания на свой ред обявяват война на Руската империя.
Николай I не вижда възможност за съюз между заклетите противници Франция и Англия. Въпреки това, в случая двете европейски сили имат повод за съвместни действия, за да се укрепят позициите им и господството по море. В средата на века армиите започват масово да се превъоръжават. На мястото на гладкостволните пушки идват оръжията с нарязани цеви, което е преимущество в дистанцията за водене на огън. В началото на Кримската война в руската армия нарезните оръжия са едва 4-5%, френската армия на 1/3 е превъоръжена с новите пушки, а британската е още по-добре въоръжена – над половината от оръжията на пехотата са от новия тип. Изобщо руската армия от онова време далеч отстъпва от онова, с което разполагат противниците й.
В края на 1853 година руският флот все пак нанася поражение на турска ескадра, командвана от Осман паша. Това служи като формален повод френските и британски кораби да се насочат към Черно море и полуостров Крим. На Русия й се налага да води сама войната на няколко фронта – от Крим до Балтийско море. Резултатът предварително е ясен – поражение. Най-ожесточени са боевете в Черноморския район и полуостров Крим. Заради нерешителността от страна на руските военначалници, съюзниците успяват да съсредоточат в Крим военни формирования, които количествено и качествено превъзхождат руските сили.
След като нанасят няколко големи поражения на руската армия, както и след падането на крепостта Севастопол след едногодишна обсада, Руската империя е принудена да търси подписването на мирен договор с неблагоприятни условия. През 1856 година в Париж е подписан мирен договор, с който се слага край на Кримската война. Русия е задължена да върне на Османската империя всички завладени територии в Южна Бесарабия, по устието на река Дунав и в Кавказ. На империята се забранява да има боен флот в Черно море, което е провъзгласено за неутрална зона. Въпреки това, Русия успява до известна степен да запази голяма част от завладените територии, най-вече поради факта, че успява да спре настъплението на съюзническите войски от Крим навътре в територията си.
В много от историческите анализи Кримската война и завършекът ѝ се разглежда като една от предпоставките за Руско-турската война от 1877-78 година. Голяма част от историците виждат в действията на Руската империя през 1877 година търсенето на реванш за претърпяното три десетилетия по-рано поражение в Крим.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар