В околностите на своеобразния дървен „Стоунхендж“, открит близо до Берлин в края на миналия век, археолози са намерили следи от човешки жертвоприношения, в това число на жени и деца. Изводите от изследването учените са публикували в списание Antiquity.
„Разбира се, не изключваме възможността тези жени и деца да са жертви на разбойници или мародери. От друга страна, обаче, липсващите останки на мъже, следи от вързани ръце и наличието на счупени ритуални предмети в масовия гроб, подсказват, че сме попаднали по-скоро на следи от човешки жертвоприношения“, заявява Андре Шпацир от Бюрото за защита на исторически паметници в Баден-Вюртемберг в Еслинген, Германия.
Стоунхендж — загадъчният каменен праисторически комплекс в графство Уилтшър, е един от най-прочутите археологически паметници в света. Строежът му е започнал около 2600 г. пр.н.е. Праисторическите строители са използвали монолити от пясъчник, доставени от много далеч и синкави каменни блокове от диабаз, относително много твърда вулканична скала.
През 1991 година археолози откриват край немското село Пьомлете още една подобна структура, която обаче е изработена от дърво, а не от камък. Селцето се намира на 140 км от Берлин. Подобно на английския си „събрат“, структурата представлява няколко концентрични кръга, разделени на отделни секции и според хипотезите на експертите, е изпълнявала аналогична ритуална функция.
Шпацир и колегата му Франсоа Бертем от университета „Мартин Лутер“ в Хале, вече няколко години провеждат разкопки в Пьомлете, като се опитват да разберат как е изграден комплекса и какво е било точното му предназначение. Преди няколко години те започват да проучват централния пръстен на монумента. Това е най-древната му част, за която археолозите предполагат, че е строена около 2300 г. пр.н.е. В краищата му Бертем и Шпацир откриват тридесетина ями, в които са заровени множество ритуални предмети – кошници с дарове, амулети, изработени от кости, керамични съдове и каменни брадви.
В централната част на „Уудхендж“, както го наричат археолозите, са открити множество човешки кости, които, както предполагат учените, са останките на няколко жени и деца на различна възраст. Положението на останките свидетелства, че телата им са били небрежно хвърлени в изкопаните в центъра на кръга ями, а ръцете на поне един от юношите са били завързани.
Като се вземе предвид ритуалният характер на комплекса, откритие човешки останки в него, както смята Шпацир, насочват към хипотезата, че „собствениците“ на хенджа са практикували човешки жертвоприношения. В подкрепа на предположението са и откритите наблизо до костите на жени и деца строшени ритуални предмети, както и фактът, че всички са загинали по един и същ начин – в резултат на удар в тила с тъп предмет.
Шпацир освен това смята, че ритуалното извършване на такива жертвоприношения не е било предназначено за гледане от големи тълпи: плътно разположените греди, ограждащи централната част са отделяли жреците, вождовете и влиятелните членове на племето от останалите членове на общността. Възможно е, убийствата на деца и жени да са част от някакви ритуални, театрализирани представления, описващи цикъла на живота и смъртта.
Какво е карало древните жители на Германия да извършват такива жертвоприношения, засега е неизвестно. Учените обаче предполагат, че такива „дарове за боговете“, както и целият комплекс на „Уудхендж“ може да са свързани със зараждащият се култ към смъртта и Слънцето, както и с растящата сегрегация между мъже и жени.
0 коментара:
Публикуване на коментар