Честотата, с която се сменят изображенията върху ретината на окото, се определя от честотата, с която фоторецепторните клетки генерират нервни импулси. При нормална осветеност това е около 100 Hz.
На практика, това означава, че очите ни виждат и 25-ти, и 30-ти, та дори и 50-ти кадър. При честотата под 75 кадъра в секунда окото възприема изображенията като примигващи, а в една непрекъсната картина ги превръща мозъка.
Ако в тази последователност се вмъкнат отделни кадри с "внушаващи" образи, очите ще ги предадат към мозъка. Мозъкът възприема тези сигнали, но както показват многобройните изследвания по темата, не се подчинява по никакъв начин на съдържащите се в тях указания, понеже те не се отразяват от съзнанието.
Прословутият "ефект на 25-тия кадър" е резултат от съзнателна фалшификация, която през 1957 година осъществява американският психолог и маркетолог Джеймс Викари. По негова идея, по време на прожекциите на трилъра "Пикник" в киносалон в Ню Джърси с помощта на допълнителен прожекционен апарат се "вмъква" 25-ти, рекламен кадър с надписи "Кока кола" и "Яжте пуканки". Нарича се 25-ти кадър, защото в кинолентите кадрите се сменят 24 пъти в секунда.
Филми със "скрита" реклама се прожектират през цялото лято на 1957 година. По данни на самия Викари, продажбите на кока кола в бара на киното се качват със 17%, а на пуканки - с 50%. Джеймс Викари патентова технологията и основава компания за "сюблиминационна реклама" във филмите.
Още през следващата година обаче, психологическият ефект на метода е официално опроверган от Американската асоциация по психология. През 1962 година Викари признава, че е фалшифицирал резултатите от експеримента през 1957.
Митът за "двадесет и петия кадър" обаче се оказва заразителен. Опитите да се ползва метода продължават и до днес, макар да е повече от ясно, че 25-тия кадър не въздейства по никакъв начин.
Накратко, отговорът на въпроса, как въздейства на съзнанието 25-тият "скрит" кадър е: никак.
0 коментара:
Публикуване на коментар