Какво всъщност се случва в психиката ни, когато се опитваме да не мислим за плътски наслади

„Забрави розовите слончета“ е често използвана в психотерапията фраза, с която се илюстрира идеята, как да накарате някого да мисли за нещо, като му се внушава да не го прави. Същата е ситуацията, когато е трудно да мислим за нещо, когато това нещо ни носи притеснения. Затова не е изненадващ установеният от изследователи факт, че на религиозни тийнейджъри, на които постоянно им се набива в съзнанието да не мислят за плътските наслади, в крайна сметка най-много мислят за… плътските наслади, т.е. – за секс.

В статия със заглавие: God, I Can’t Stop Thinking About Sex!:The Rebound Effect in Unsuccessful Suppression of Sexual Thoughts Among Religious Adolescents” (“Господи, не мога да спра да мисля за секс! Ефектът на рикошета от неуспешното потискане на мислите за секса сред религиозните подрастващи“), Янив Ефтари от Колежа „Бейт Берл“ излага изводите, до които е достигнал в рамките на изследване, посветено на темата. Изследователят твърди, че религиозните тийнейджъри в крайна сметка се чувстват много зле, заради формираното у тях отношение към секса и нещо повече – те страдат от това.

Изследването се основава на резултатите от три проучвания. Първото е проведено с участието на 661 тийнейджъри и от него става ясно, че религиозно настроените тийнейджъри са по-загрижени за сексуалните теми, отколкото останалите си връстници. Второто проучване е измежду 522 участници и показва, че поради прекомерното размишление по въпросите за секса, вярващите млади хора се чувстват потиснати. В последната анкета, в която участват 317 религиозни младежи, ясно проличават две тенденции: първо, нивата на удовлетвореност или по-просто казано – щастие, при тях са по-ниски, и второ, сексуалното им поведение е по-натрапчиво.



„Според мен, проучванията отразяват точно сложната реалност на живота на религиозно настроените младежи. Вероятно е необходимо религиозната общност да проучи начините, чрез които да се включи още в най-ранните етапи на съзряване на младите хора образованието, касаещо сексуалността“, казва Ефтари пред PsyPost. „Много важно е в религиозните общности да се обсъжда сексуалността и дискусиите по темата секс да се водят по правилния начин още в началото на юношеството – и дори по-рано – за да се избегне развитието на компулсивно сексуално поведение“.

Отговорите, които родителите дават на децата си по въпроси като порнографията и мастурбацията, играят ключова роля в развитието на компулсивност в сексуалното поведение. Важно е да се помни, обяснява Ефтари, че религиозно настроените хора са склонни да надценяват степента на натрапчивост в поведението си. „Не би било подходящо да се твърди, че религиозните хора са с по-компулсивно сексуално поведение, отколкото светски настроените хора. В практически план на терапевтично ниво установявам, че религиозните хора в самооценката си докладват, че са с по-компулсивно поведение в секса, докато на практика такова не е налице. Те определят себе си като такива, заради отрицателните емоции (срам и вина), които се пораждат у тях, вследствие на конфликта, създаван им от собствената им сексуалност и религията“.

Ефтари подчертава колко важно е да се дискутира сексуалността по правилния начин в една религиозна общност. И това трябва да става не само по време на юношеството, но и в годините, преди младите хора да встъпят в тийнейджърска възраст. Според изследователя, това би довело до значително подобрение в самочувствието на младежите.