Камъкът на Слънцето освен това е и един от най-старите паметници на културата на ацтеките. Датира вероятно от 1479 година. Намирал се е в един от храмовете на комплекса Темпло Майор (пирамидата на Уицилопочтли, както понякога наричат комплекса). До откриването през 2006 година на монолита Тлалтекутли, Камъкът на Слънцето е смятан за най-големият образец на монолитен паметник, откриван в Темпло Майор.
Когато испанците завоюват Мексико, камъкът се оказва погребан сред руините на комплекса, където остава скрит до 17 декември 1790 година. На тази дата го откриват отново на мястото на площад Сокало в центъра на града. Намерен през същата година и на почти същото място, където и статуята на ацтекската богиня Коатликуе.
Пръв с изследването на монумента се заема Антонио де Леон и Гама, когото наричат "баща на мексиканската археология". Монументът е с диаметър от 3,6 метра. Дебелината на каменния блок е 1,22 метра и цялата фигура тежи 24 тона.
Вероятно някога е играл ролята на ритуалния съд куаушикали или олтар за жертвоприношения. Монументът не е окончателно завършен, защото в процеса на обработката му каменният блок е получил дълбока пукнатина. Въпреки това, предполага се, че камъкът е използван по време на церемониите, наричани тлакашипеуалицтли - празникът на "съдраните кожи", който се провеждал в първия пролетен месец (вторият месец в годината от календара на ацтеките). Главното събитие в празненствата, посветени на Шипе Тотек ("господарят с одраната кожа") - божеството, олицетворяващо обновяването в природата и покровителстващо селското стопанство - е ритуалното жертвоприношение на пленени воини и роби, на които церемониално одирали кожите.
 |
| Централният кръг. Ликът на Тонатиу с четирите квадрата на предходните ери и посоките на света |
Върху дискът в кратка символична форма е представена ацтекската космология. Според схващанията на ацтеките, преди нашата вселена са съществували и загинали още четири вселени. В момента живеем в петата ера, чието върховно слънце се явява бог Тонатиу. В негова чест следва да се принасят редовно човешки жертви, за да не се допусне светът да загине.
В центъра на диска е изсечен ликът на слънчевия бог Тонатиу. На двете му ръце-лапи има гривни. Очите на божеството са всевиждащи и нищо не може да остане скрито от погледа му. Във всяка от ръцете си държи по едно човешко сърце, а езикът на бога е представен като керамичен нож, а символиката е закодирала необходимостта от човешки жертвоприношения, за да се гарантира непрекъснатото движение на слънцето.
Четирите квадрата, изсечени около лика на божеството, представят четирите слънца на предшестващите четири ери, приключили преди началото на Петото слънце.
В горния десен квадрат е изобразена първата ера на Четирите ягуара, която завършва с изтребването на човечеството от чудовищни ягуари, родили се от земните недра. Символично представя стихията земя. Левият квадрат е за ерата на Четирите Ветрове, в края на която връхлетели урагани, а хората се превърнали в маймуни. Символизира стихията въздух. Квадратът в ляво под лика на Тонатиу е за ерата на Четирите Дъждове, която приключва с изпепеляването на всичко в огнен потоп. Това е представата на ацтеките за стихията огън. В десния квадрат е ерата на Четирите Води, завършила с това, че светът бил залян от световен потоп, а хората се превърнали в риби. Това е символ на стихията вода.
Освен това, в централния диск между ерите са изсечени знаците, с които ацтеките обозначават световните посоки: север със знака Един кремък; юг със знака Един дъжд; изток с царски венец и запад със знака Седем маймуни. Внецът, като знак на изтока - мястото, от където се ражда слънцето - и знакът за кремък символизират върховната власт на Теночтитлан и едновременно с това посочват датата на раждане на Уицилопочтли, богът-покровител на ацтеките.
 |
| Знаците Олин, Текпатъл, Киауитъл и Шочитъл (в посока, обратна на часовниковата стрелка) |
Вторият кръг се състои от квадрати с по пет точки, които, вероятно, символизират петте дни в "седмицата" на ацтеките. Освен това, осем ъгъла поделят Камъка на осем части. Смята се, че това са символични слънчеви лъчи, сочещи към осемте главни посоки на света.
Външният кръг на Камъка е опасан от две огнени змии Шиукоатъл, обърнати една към друга (главите им се срещат в долната част на монолита). На едната лицето е наполовина черно, на другата - червено. В това специалистите откриват символиката на постоянното редуване на ден и нощ. Телата на змиите са разделени на фрагменти, които вероятно пресъздават 52-годишният цикъл от ацтекския календар.
В горната част на диска, между опашките на змиите, е изсечена датата 13 Акатъл (13 Тръстика). Учените са на мнение, че тази "дата" съответства на 1479 година и чрез него е посочено времето, по което е завършена работата по монолита. Това се е случило във времето, когато ацтеките са управлявани от Ашаякатъл - внук и наследник на Монтесума I, и по чието нареждане е създаден Камъкът на Слънцето.
 |
| Реплика на Камъка на Слънцето |
В момента Камъкът на Слънцето е сред най-специалните експонати в ацтекската зала на Националния музей по антропология в Мексико. Монументът се е превърнал в един от разпознаваемите по цял свят символи на културата на ацтеките.
-------------
* Дните в календара на ацтеките носят следните наименования:
Сипактли — Крокодил
Еакатъл — Вятър
Кали — Дом
Куецпалин — Гущер
Коатъл — Змия
Микистли — Череп
Масатъл — Елен
Точтли — Заек
Атъл — Вода
Ицкинтли — Куче
Осоматли — Маймуна
Малинали — Трева
Акатъл — Тръстика
Оцелотъл — Ягуар
Куаутли — Орел
Коскакуаутли — Лешояд
Олин — Движение
Текпатъл — Нож от кремък
Киауитъл — Дъжд
Шочитъл — Цвете
0 коментара:
Публикуване на коментар