Този скъпоценен метал е познат на човека от над 4 000 години, но в античността не е бил оценяван, заради един практически недостатък – топи се много трудно. Името му platina е умалително от испанската дума plata — сребро. В Европа през XVIII век платината попада в големи количества, донесена от рудниците в Южна Америка. Но по онова време не измислили какво да правят с това “сребърце”, защото не успявали нито да го разтворят, нито да го разтопят.
Платината се отделяла на ръка от златото и среброто, а по заповед на испанския крал хвърляли платината в морето. Дълго време са смятали платината за метал, олицетворение на Сатаната, защото в света не би следвало да съществува нищо по-тежко от царския метал – златото.
В началото на XIX век в Урал са открити огромни залежи от платина. Двама руски учени – Любарски и Соболевски – откриват праховата металургия и платината вече не е ненужен метал. В Русия през първата половина на XIX век монетния двор отсича монети от платина с номинал 3, 6 и 12 рубли, които се превръщат в голяма нумизматична ценност.
Днес платината се цени заради същите свойства, за които в древността са я презирали - трудното топене (топи се при температура 1773,5 градуса) и химическата й устойчивост. Основно се използва да изработване на съдове за химически лаборатории и като катализатор, в това число и за автомобилната индустрия.
0 коментара:
Публикуване на коментар