17 декември 2018 г.

Много народи носят със себе си спомена за дълбока древност. И у много се наблюдават сходни периоди през годината, в които населението се отдава на всеобща разпуснатост – време, през което обикновените ограничения на закони и морални норми се отхвърлят и за кратко цялото общество се отдава на веселби.

Тези изблици на потисканата в ежедневието “тъмна страна” на човешката същност обикновено са свързани с един или друг земеделски сезон. Но има един такъв период, който човешката цивилизация е пренесла от древността в съвремието, и който днес също отбелязваме с повече разпуснатост и веселба. Днес го наричаме коледно-новогодишни празници, но в дъното на тази традиция стоят римските Сатурналии.

Празникът се падал през декември, последният месец от римската година. За пръв път тържествата в чест на бог Сатурн се провеждат през 497 година пр.н.е., когато на форума в древния Рим е осветен храма, посветен на бога, когото римляните смятат за закрилник на земеделците. Всяка година, ante diem xvi Kalendas Ianuarias, т.е. шестнадесет дни преди началото на месец януари, римските граждани се впускали в празника на Сатурналиите. Тържествата са три дни. В по-късен етап, след календарната реформа на Гай Юлий Цезар, са добавени два дни, за да се синхронизира календара със слънчевата година. Така Сатурналиите започвали на 17 декември, а по времето на Октавиан Август продължителността им е цели седем дни.

Зад цялото веселие и разпуснатост римляните отдавали почит на Сатурн, божеството на сеитбата и селското стопанство. Според преданията, в древни времена Сатурн царува в Лациум и времето на неговото управление е белязано с доброта и справедливост, радост, любов и всеобщо благоденствие. В този “златен век” (aurea aetas), няма господари и роби, хората били равни помежду си и живеели в хармония и щастие.



Периодът на неговото царуване бил приказният Златен век — земята давала обилен плод, благословеният мир не бил обезпокояван от звуците на война или несъгласие. Не били известни робството и частната собственост и всичко било общо. Но се случило, че добрият бог, благият цар, изчезнал внезапно, а споменът за него за дълго се запазил, в негова чест издигнали светилища и много хълмове и възвишения в Италия носят името му.


Над светлото предание за неговото управление обаче пада черна сянка — твърди се, че олтарите му били опетнени от кръвта на човешки жертви, заменени в по-късни и по-милостиви времена от чучела. В оставените ни от древните автори описания на Сатурналиите има малко или изобщо отсъствуват следи от тази печална страна на култа към Сатурн.

Седемте дни от 17 до 23 декември, докато траел този античен карнавал, улиците, площадите и домовете на Древен Рим се отличавали, изглежда, най-вече с пируване и веселие и всички необуздани удоволствия.

Но нямало по-забележителна страна на празника, нищо сякаш не правело по-силно впечатление на древните от свободията, давана на робите по това време. Временно се премахвала разликата между свободни и роби. Робът можел да оплюе господаря си, да се напие като хората от по-висшите слоеве, да седне на масата с тях и никой нямало да промълви упрек за поведението му, което по друго време щяло да бъде наказано с бич, затвор или смърт. Нещо повече, в действителност господарите сменяли местата си с робите си, прислужвали им на масата и едва когато робът свършел да яде и пие, трапезата се разчиствала и се слагала за господаря.



Размяната на статута стигала до там, че за известно време всяко семейство се превръщало в нещо като република, в която висшите държавни длъжности се изпълнявали от робите и те давали заповеди и налагали законите, сякаш наистина са поели цялото достойнство на консулската, преторската и съдийската длъжност. Лъжецарството, за което по същото време освободените хора теглели жребий, изглежда било бледо отражение на властта, давана на робите по Сатурналиите.

Комуто се паднел жребият, се радвал на титлата цар и издавал весели и смехотворни заповеди на временните си поданици.
Свободата, давана на робите на този празник, била наподобяване на състоянието на обществото по времето на Сатурн и изобщо Сатурналиите минавали всъщност за временно възраждане или възстановяване на властта на веселия монарх.


Тъмната страна на празника обаче се изразява в това, че в по-ранните времена, съществува практиката да се избира човек, който за известно време да играе ролята и да се ползва от всички привилегии на СатурнНо в края на този период – около месец – избраникът, комуто било позволена всяка волност и прищявка, умирал – от собствената си ръка, или от чужда, за да се превърне в човешко приношение на божеството, дало живота си за света.

Но това било в по-варварските времена. С течение на годините празникът запазва формата си на веселба и разюзданост, но човешките жертви са заменени от по-приемливото колене на животни (най-вече свине). По време на Сатурналиите всички си разменяли подаръци. Съществува дори нещо като закони за провеждането им, според които не се позволява да се произнасят политически речи, освен весели и шеговити. Всеки римлянин приготвял дрехи, пари или накити, които да подари на своите близки. Богатите не следвало да даряват на богати, а за учените хора било прието да се правят двойно по-щедри подаръци.



През годините празникът, посветен на Сатурн в Рим, през влиянието, което римската цивилизация оказва на останалия свят, се пренася и до наши дни. През III-IV век, когато християнството набира сила в Римската империя, древните обичаи и обреди на Сатурналиите започват да се смесват с новите християнски ритуали. Едни традиции се претопяват и трансформират в други. Но се запазва основата – веселбата и възцаряването на всеобща благост и доброта сред хората.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...