Солта на пустинята

Пейзаж, като картина на Густав Климт. Всъщност, това място е лишено от каквото и да е романтика. Това са солни езера насред пустинята Сахара. Солта се добива ръчно. Работещите в солниците живеят в намиращото се наблизо село Тегида-н’Тесум, но голямата част от тях са сезонно наети от съседните градове. Почти две трети от населението на селцето са приходящи временно наети работници на солниците. Селото се намира на около 200 километра на север от Агадез, Нигерия.

В региона има около 20 природни солени водоема. Най-голяма е концентрацията на сол в глината от дъното. Пренасят я в допълнително изкопани (с диаметър около два метра) езерца, които се пълнят с вода от извори. Мъжете отъпкват с крака глината, докато се образува гъста солена суспензия. След това изчакват няколко часа, докато се утаи.

“Подсолената” по този начин вода се изгребва ръчно със съдове, изработени от тикви и кратуни. Изливат я в по-малки езерца. С изпаряването на водата започва и кристализирането на солта. Но ако процесът не се контролира, на повърхността бързо се образува кора, която спира процеса на изпаряване на водата.

В процеса се включват и деца. Тяхна задача е да мокрят изсъхналите участъци, за да може кристалите сол да се утаяват на дъното. Работят наравно с възрастните при 40-градусова жега.
Когато влагата се изпари напълно, идва ред и жените да се включат в процеса. Те събират солта, пресоват я в блокчета и ги подреждат за допълнително съхнене под палещите лъчи на Слънцето. Голяма част от добитата в Тегида-н’Тесум сол се продава по пазарите в големите градове на границата с пустинята Сахара. Използват я предимно за добавка в храната за животни.

“Отработената” вече глина се изгребва от езерцата и се изсипва на купчини наблизо. Постепенно се образуват високи, понякога достигащи до 10 метра височина насипи, които придават на пейзажа край Тегида-н’Тесум още по-необичаен вид.