26 декември 2016 г.


Нови фрагменти от Свитъците от Мъртво море са открити в Пещерата на черепите в Израел. Находката е част от спасителна операция, предприета от израелските власти. Фрагментите са малки и доста избледнели, поради това е невъзможно да се прочетат без задълбочен анализ. На този етап археолозите дори не са сигурни дали са изписани на иврит, арамейски или друг език.

"Най-голямото постижение ще бъде, ако успеем да свържем тези фрагменти с други документи, разграбени в миналото от Юдейската пустиня", казва д-р Юри Давидович от Еврейския университет в Йерусалим, който е сред специалистите, проучващи пещерите.

През 1947 година пастир-бедуин хвърля камък в една от пещерите в околностите на Кумран. От пещерата се чува звука на строшени керамични съдове. Тази случка довежда до едно от най-значимите археологически отрития на ХХ век. Когато бедуинът влиза в пещерата, открива древни ръкописи, които стават известни като Свитъците от Мъртво море.

Пещерата на черепите
Пещерата на черепите е наречена така, заради седемте човешки черепа и останките от скелети, открити от проф Йохан Ахарони през 1960 година. Тя е само част от Големия пещерен комплекс, представляващ поредица от естествено образувани кухини, съедини помежду си. Пещерните образувания се намират на върха на стръмни скали, разположени на северния бряг на Целим, в югозападната част на пустинята. Мястото е едно от най-суровите по отношение на климатичните условия в Юдейската пустиня.

В комплекса се намира и пещерата на стрелите, където сухият климат е позволил да се запазят в добро състояние няколко 70-сантиметрови стрели, изработени от тръстика преди около 1800 години. Намерени са и железни върхове за стрели. Пещерата на Свитъците пък е мястото, където археолозите се натъкват на най-ранните от откритите там документи, датиращи от времето на въстанието на Бар Кохба (132-136 година).

Новата находка са два фрагмента от папируси. Големината им е около 2 х 2 см и по тях се забелязват изписани букви. Намерени са и още няколко фрагмента, върху които не се забелязват символи. Находката е направена при спасителни разкопки в Пещерата на черепите. Специалистите са работили през май и юни в рамките на съвместна експедиция, организирана от Израелското министерство по антиките (ИМА) и Еврейския университет в Йерусалим. Проекът се ръководи от Юри Давидович и Рой Порат от Еврейския университет, съвместно с Амир Ганор и Ейтан Клейн от ИМА.

Много от откритите по-рано свитъци са с отлично запазени надписи и са лесни за разчитане, докато други са избелели и дешифрирането им не е толкова елементарно. Въпреки че находките от последната експедиция са много малко и повечето са "останки", оцелели след плячкосването на пещерите от мародери, разкопките дават нова информация за дейността на човек в района на скалните пещери в Юдейската пустиня. Мястото е с неблагоприятни за живот условия, но все пак пещерите периодично са давали подслон на хора в продължение на хиляди години - като се започне от праисторически времена, чак до епохата на римското владичество.

В пещерата са намерени стотици фрагменти от кожа, въжета, текстил, дървени предмети и костни оръдия на труда. Извънредно сухият климат е способствал органичните материали да оцелеят през хилядолетията.

Фрагмент от Свитъците от Кумран, открит по-рано
Една от интересните находки е част от дървен гребен, използван в древни времена за почистване на косите от въшки. Находката датира от времето на въстанието на Бар Кохба.
Заедно с уникалните артефакти, изработени от органични материали, са намерени и много глинени и каменни съдове, както и кремъчни изделия. Открити са и няколко метални предмета, в това число игли, "козметични инструменти" и кабари с кухи глави, използвани за подковаване на сандали.

Друга интересна находка е направена в естествена кухина на ръба на западната стена на Пещерата на черепите - свитък от текстил, в който са увити мъниста. Предстои свитъкът да бъде внимателно отворен, но чрез рентгенови изследвания учените вече са наясно, какво има в свитъка. Заедно с открити по-рано два подобни текстилни свитъка, този е с най-много на брой мъниста, откривани на територията на Леванта и свидетелстващи за живота на хората от халколитния период - праисторическото време, предшестващо бронзовата епоха.

За съжаление, някои от артефактите са много повредени вследствие на мародерското разграбване. Това не позволява да бъдат надеждно датирани.

Но дори и така, хилядите останки от храни, включително пшеница и ечемик, фурми, маслини и нарове, са в подкрепа на изказваното от много археолози предположение, че пещерите са използвани от отшелници и бегълци - както в по-ново време през римската епоха, така и в праисторическите времена на халколита. Със сигурност са обитавани от еврейски бойци и въстаници, като скривалище от римските армии преди 2000 години.

Кой и за какво е ползвал пещерите през халколита, е въпрос на предположения. Възможностите са много - от места за кратко пребиваване през определени сезони, даващи подслон на пастири или търговци, до постоянни домове на бегълци, прокудени от собствените си племена в Юдейската пустиня.

Давидович предполага, че второто предположение е по-доброто обяснение. "Пещерите са трудно достъпни. Използвани са в естествения им вид, без да са правени подобрения, които да ги направят по-удобни за продължително обитаване. Това изключва варианта за пастирите и отшелниците, но напълно пасва на идеята за кратко убежище на бегълци", казва професорът пред израелския "Аарец".

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...