Римляните от Помпей са се хранели по-добре от нас, твърдят учени

Повечето жители на Помпей са се радвали на добро здраве (разбира се, преди изригването на вулкана Везувий да сложи край на живота им). Свидетелство за това са данните от ново изследване, проведено с помощта на компютърна томография.

“Без съмнение, те са се хранили много по-добре, отколко ние”, смята стоматологът Елиза Ванакоре. По думите й, римляните от Помпей са имали учудващо здрави зъби, което означава, че в хранителният им режим са присъствали съвсем малко захари, много плодове и зеленчуци. Вероятно са грешни представите ни за древните римляни, които са си падали гуляйджии.

“Първите резултати показват още наличието на високи нива на флуор в зъбите. Това се дължи може би на високото му съдържание във въздуха и водата, заради близостта на вулкана”, отбелязва още Елиза Ванакоре.

Специалистите са изследвали общо 86 гипсови отливки от тела, открити в засипания от лава и вулканична пепел Помпей. Томографията им позволява да получат много нова информация за загиналите: възрастта им, полът, диетата, болестите и социалното им положение.
Методът за изготвяне на гипсовите отливки, които повтарят формата на тялото на жертвите, е предложена през 1886 година от италианския археолог Джузепе Фиорели. По време на разкопките той забелязва, че на местата на телата на хора и животни, засипани от слоевете пепел, са се образували кухини. Ако в тези кухини се излее гипс, се получават идеални отпечатъци от телата. По тях може да се определят предсмъртните пози на жертвите от изригването на Везувий, мимиката им и дори дрехите, с които са били облечени в момента, когато ги е застигнала смъртта. Зъбите и костите им обаче не са достъпни за изследване с този метод. Томографията помага да се запълни тази липсваща информация.

За съжаление, в апаратът може да се поместят само гипсови отливки с диаметър до 70 см. Затова най-сложните “посмъртни скулптури” не могат да се изследват, но учените се надяват да успеят да сканират поне главите им с помощта на томографа.

“Здравословното меню” на древните римляни не за пръв път е обект на изследване. В последните години, заради подобрените технологии, броят на изследванията, посветени на тази тема постоянно се увеличава.

Любимото месо на римляните, съдейки по всички налични данни, е било свинското. Предпочитали са го и бедните, и богатите, макар че последните са го консумирали по-често и в по-големи количества. Освен месо, римляните са консумирали зеленчуци, които по нищо не се различават от тези, които консумираме днес. С изключение на зърното, което е внасяно от “житниците” в Северна Африка, цялата растителна храна е била от местно производство.

Някои историци смятат, че “диетата” на бедните слоеве от населението е била основно вегетарианска, но това мнение не се приема единодушно. Не се потвърждава и мита, че римляните често са си позволявали да консумират и месо от екзотични животни. Богатите римляни наистина понякога са си позволявали блюда от дивечови птици, а в едно от местата, където е събиран боклукът на Рим, са открити и костите от камила, вероятно употребена като храна.

Сред жителите на Помпей и Херкулан с голяма популярност са се ползвали мидите от вида telline (италианците и до днес ги предпочитат). А съдейки по многобройните останки от яйчени черупки, открити в канализацията на Херкулан, жителите на града са консумирали и големи количества яйца.

Изследователи, които наскоро са изследвали кости на гладиатори от Ефес, са достигнали до извода, че римските бойци са били предимно на вегетарианска храна. Учените подчертават, че не са открили значителни разлики между предимно вегетарианската диета на гладиаторите и онова, с което са се хранили “обикновените жители”. За храна основно са им служели зърнени култури, а месото почти отсъства от диетата им, смятат от “ефеската” група изследователи.