Находката беше направена в района Леди-Герару на територията на националния парк Аваш в Етиопия, още през 2013 година. Представлява лявата част на долна челюст, със запазени 5 зъба. Датирането на останките, открити в частично разрушени земни слоеве, се оказва сложна задача. Анатомичният анализ на челюстта, заведена като класификационен номер LD 350-1, показва развити черти (крехки молари, симетрични малки зъбни корени, правилни пропорции на челюстта), които отличават ранните представители на рода Homo от по-късните маймуноподобни австралопитеци.
Вкаменелостта от Леди-Герару показва какви големи анатомични промени са претърпели предците на човек в рамките само на 200 000 години. Сравнението е възможно на база данните от най-известната представителка на австралопитеците – Люси, живяла преди около 2,6 милиона години.
Преди 2,8 милиона години климатичните промени правят от Африка много по-сухо място. Смята се, че този процес е благоприятен за появата на нови видове животни (и отмирането на стари) – в частност, зараждането на Homo. Учените са установили още, че изкопаемите бозайници, открити в същите слоеве като челюстта от Леди-Герару, са живели в по-открити ландшафти, отколкото съседите на Люси. Обитавали са равнини, осеяни с ниско растящи храсти.
Но изследователите не бързат да твърдят, че човекът се е появил и развил заради климатичните промени. За да се развива подобна хипотеза, трябва да се опира на данните от по-широка подборка от вкаменелости от онова време.
0 коментара:
Публикуване на коментар