Един необичаен двоен звезден куп, който няма аналог в нашата галактика

Снимка: hubblesite.org

Снимката е на грабващия погледа двоен клъстер NGC 1850, който се намира в Големия Магеланов облак – една от сателитните галактики на нашия Млечен път. За да сме по-точни, това е „кълбовидно подобен“ звезден куп – вид обекти, каквито не се срещат в нашата галактика. Освен това, NGC 1850 е заобиколен от филигранна мъгла от дифузен газ, за която учените предполагат, че е създадена от експлозиите на масивни звезди.

Изображението е заснето от космическия телескоп на NASA „Хъбъл“.

Необичайният двоен кълбовиден звезден куп NGC 1850 се намира в пресичащата ивица на Големия Магеланов облак. След комплекса 30 Doradus, който е по-известен като мъглявината „Тарантула“, NGC 1850 е най-яркият звезден куп в сателитната на Млечния път галактика. Той е ярък (буквално) представител на особен клас обекти – млади, кълбовидни звездни купове – аналогични на които не се наблюдават в нашата галактика.

И двата компонента, които съставляват клъстера, са относително млади. В централната част се намира основният кълбовиден куп, а по-младият и по-малък клъстер се намира под него и вдясно. Вторият е съставен от изключително горещи, сини звезди и по-бледите червени звезди от клас T-Tauri. Основният куп е на възраст около 50 милиона години; по-малкият клъстер е едва на 4 милиона години.

Една от основните заслуги на „Хъбъл“ в изследването на NGC 1850 се състои в изучаването на образуването на звезди от двата края на скалата по разпределение на звездната маса – звездите с малка маса от типа T-Tauri и звездите с гигантска маса от клас OB. T-Tauri звездите (TTS, звезди, подобни на Т от съзвездието Телец) са млади звезди от класа на Слънцето, които все още са в процес на формиране. Те са толкова млади, че все още не са започнали да превръщат водорода в хелий, което е процесът, чрез който нашето Слънце генерира енергията си. Вместо това, тези звезди излъчват енергия, освободена от собственото им гравитационно свиване.



Изследването на подобни звезди дава на астрономите информация за това как се раждат и развиват светилата с малка маса. TTS най-често се срещат в пренаслена среда, но самите те са съвсем слаби като излъчване, което ги прави трудни за наблюдения с наземни телескопи. Но „Хъбъл“ разполага с достатъчно висока ъглова резолюция, за да различи такива звезди дори и в галактики, различни от нашата.

Космическият телескоп има преимущества и при изучаването на свръхмасивните звезди. Този клас звезди излъчват големи порции високоенергийни ултравиолетови емисии, които се поглъщат от земната атмосфера. От позицията си над атмосферата, „Хъбъл“ може да улови ултравиолетовата светлина от такива масивни звезди. След това данните от космическия телескоп могат да бъдат анализирани и използвани, за да се определят характеристиките на звездите.

Това изображение е и прекрасен пример за начина, по който си взаимодействат звездите и междузвездните облаци от прах и газ. Преди милиони години масивни звезди в центъра на основния звезден куп са избухнали като свръхнови. Така се е образувал филигранния воал от дифузен газ, който се вижда на кадъра. Смята се, че зараждането на нови звезди може да се провокира от огромните сили и ударните фронтове, които се формират при избухването на свръхнова. Тези шокови вълни компресират праха и газовете в междузвездните облаци, с което поставят началото на живота на нови светила.



Газовата мъглявина е част от газовия супер балон, каталогизиран като N103. Тя изглежда подобно на Cygnus Loop – добре познатите ни останки от избухването на свърхнова в пределите на нашия Млечен път.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>