Произходът на калая, използван през бронзовата епоха, отдавна е една от най-големите загадки за археологическите проучвания. Изследователи от Хайделбергския университет и Центъра по археометрия „Кърт Енгелхорн“ в Манхайм са разгадали част от този „пъзел“.
С помощта на методи, разработени и използвани в естествените науки, учените са изследвали калаени проби от второто хилядолетие преди новата ера, открити на археологически обекти в Израел, Турция и Гърция. Експертите са успели да докажат, че калаят от тези проби – под формата на слитъци – не е с произход от Централна Азия, както се предполагаше по-рано. Той е добиван в калаени находища на територията на Европа.
Констатациите на екипа доказват, че още през бронзовата епоха са съществували трайни и сложни търговски маршрути, които са свързвали Европа и източното крайбрежие на Средиземно море. Движещите сили зад възникването на сложната търговска мрежа са много ценните за онова време стоки като калай, кехлибар, стъкло и мед.
Бронзът е сплав от мед и калай. Още в края на четвъртото и началото на третото хилядолетие с Близкия изток, Анадола и по крайбрежието на Егейско море хората започват да произвеждат изделия от бронз. Знанията, нужни за производството на ценната метална сплав, бързо се разпространяват и на територията на Стария континент.
„Бронзът е използван за изработването на оръжия, бижута и всевъзможни предмети от ежедневието. Затова и е дал името си на цяла една епоха в развитието на цивилизацията. Дълго време обаче оставаше загадка за археологическите изследвания, откъде е добиван калая за получаването на бронз“, обяснява проф. д-р Ернст Перничка, който до пенсионирането си работи в Института по природни науки към Хайделбергския университет и едновременно с това е сътрудник и в Центъра по археометрия в Манхайм.
„Предмети, изработени от калай, както и находища на метала са рядкост в Европа и Азия. Регионът на Източното Средиземноморие, откъдето произхождат някои от обектите, които изследвахме, на практика не разполага със собствени находища на калай. От това следва, че суровината за производството на бронз е внасяна от други места“, обяснява проф. Перничка.
Особено ценни за учените са образците от метали, търгувани преди хилядолетия под формата на слитъци. Така е възможно с голяма точност да се посочи конкретното място, където са добити. Като използват данни за изтопите на оловото и калая, както и анализи на микроелементи, изследователският екип проучва калаени слитъци, открити в Турция, Израел и Гърция.
Така учените имат възможността да проверят, дали калаят е с произход от калаените находища в Европа. Калаените артефакти от Израел, например, до голяма степен съответстват на калая, добиван в Корнуол и Девън, Великобритания.
„Резултатите от проучването ни за пръв път конкретно идентифицират произхода на метала и поради това се пораждат нови трактовки и възникват въпроси, касаещи археологическите изследвания“, пишат в заключение авторите на разработката.
Цялото изследване е публикувано в списание PLoS ONE.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар