 |
| Снимка: ESA/NASA |
В центъра на изображението сияе ярка точка, която всъщност е звезда – бяло джудже. Светлият ореол около нея е планетарна мъглявина, тоест, слоевете звездна атмосфера, изхвърлени по време на взривяването на остарялата вече звезда.
Този стадий е предхождан от друг – на звезда, червен гигант, в каквато предстои да се превърне и нашето Слънце в края на живота си. На този етап звездата многократно увеличава размерите си: ако сега диаметърът на нашето светило е приблизително 0,01 астрономически единици, когато се превърне в червен гигант ще достигне до 2 астрономически единици (1 астрономическа единица е усредненото разстояние от Слънцето до земната орбита). Разбира се, с нашето Слънце това няма да се случи скоро; вероятно то ще стане червен гигант след около 5 – 5,5 милиарда години.
През целия живот на една звезда, процесите на термоядрен синтез, протичащи в нея, постоянно се опитват да я разкъсат на части. Срещу тях действат силите, породени от собствената маса на звездата. В крайния етап от съществуването на един червен гигант силите, пораждани от термоядрения синтез и гравитацията престават да се уравновесяват взаимно. Без достатъчно енергия, отделяна от ядреното гориво, вътрешните слоеве на звездата колабират и падат върху ядрото ѝ, а повърхностните биват изхвърлени в космическото пространство.
На изображението се вижда онова, което е останало от звездата: разширяващ се облак от газ и останките от ядрото на гигантска червена звезда. Но и това не е края на еволюцията на звездата – външните ѝ слоеве все още са в движение и се охлаждат. Само след няколко стотици хиляди години те ще се разсеят и онова, което ще остане, е просто едно немного ярко бяло джудже.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар