6 юли 2019 г.


Допреди няколко години за онези, които следят информациите за археологически находки във Великобритания, се беше формирало усещането, че повечето находки са дело на любители, които търсят съкровища с металотърсачи. Страстта да се разхождаш сред природата и едновременно да издирваш древни артефакти бързо се превърна в обособено хоби и културен феномен, затова през 1997 година с подкрепа от страна на държавата е създадена специалната научна база от данни Portable Antiquity Scheme. В тази платформа се регистрират и проследяват изследванията на подобни находки. Разбира се, от това начинание се раждат и интересни истории за уникални находки, дело на ентусиасти-любители, посветили се на „непрофесионалното търсене на съкровища“.

В последно време обаче, хората с металотърсачи минават на заден план, защото все по-често автори на значими открития стават… строители. Тази тенденция можеше да се предвиди – към момента на Острова се провеждат многобройни предварителни разкопки на места, където се предвижда да се строи. Многото строителни обекти означават, че предстои да бъдат изкопани огромни количества земя, а за Британия е известно, че все някъде нещо ще изскочи – от останките на слонове отпреди 400 000 години до съкровища, които биха били достойни и за Британската корона.

Само през тази година имаше съобщеният за две значими открития, извършени по време на подготовка за строителни работи. В Долината на Белия кон бяха открити девиантни погребения от желязната епоха, а по-късно се появи информация и за откриването на монета, сечена от узурпатор на римския трон и за друга монета, която няма аверс.
Британската преса винаги описва находките, дело на любители с голям апломб, докато на откритията, направени от строителни компании се отделя по-малко внимание, често дори без описание на детайлите и контекста, които са важни за да се разбере стойността на откритото.



Точно такъв е случаят, например, със съобщение за находка, направена в графство Йоркшър. Информацията е публикувана в местното електронно издание The York Press и в нея е споменато, че инженери на компанията „Северни електромрежи“ по време на работа в село Алдварк са открили „богато украсен фрагмент от кожено изделия, вероятно средновековно“. На артефакта има изобразен „дракон или друго митично същество“. Останалият текст на статията, както и коментара на археолог от Фондацията за археология в Йорк (York Archaeological Trust), прилича повече на рекламно съобщение, в което се хвалят постиженията на работниците на компанията по модернизацията на електропреносната мрежа в района.


Разбира се, в статията не е пропусната възможността да се спомене сериала „Игра на тронове“ – модерно е всяко изображение на дракон да се свързва точно с тази забавна продукция. Съществото от кожения артефакт обаче, на вид не изглежда кой знае колко страховито; по-скоро напомня на дракон от анимационния филм „Как да опитомиш дракон“, отколкото на сеещия смърт „питомец“ на Таргариените. Всъщност, за внимателното око на експертите, които разгледат кожения фрагмент, много бързо става ясно, че върху кожата е изобразен не дракон, а „друго митологично животно“ – виверн.

Терминът „виверн“ е въведен в употреба от известния полски писател на фентъзи романи Анджей Сапковски (автор е на популярната поредица романи „Вещерът“), тъй като в славянските езици липсва аналог на английската дума wyvern, с която се обозначава дракон с две лапи. Две лапи, вместо четири – това е основната разлика между виверните и класическите дракони, на които се полагат „пълен комплект“ от крайници.

По отношение на артефакта от кожа, може да се извлече още малко информация от коментара на археолога Тоби Кендъл, куратор на проекта от страна на York Archaeological Trust. Той казва: „Това е прекрасно запазен и фантастично украсен фрагмент от кожа, който вероятно е попаднал в изкопа от по-дълбок, блатист слой, където вероятно има старо погребение. По-долните слоеве са нарушени в миналото – преди повече от сто години в тази местност са копали, за да прекарват канализация“.
От коментара на специалиста може да се заключи, че коженият артефакт е открит извън археологическия му контекст – вероятно богато погребение, лежащо някъде под разкрития при изкопните строителни дейности слой. От съобщението обаче не става ясно, дали ще бъдат прекратени работите по полагане на електрически кабели, за да се търси евентуалното погребение.

Сайтът на York Archaeological Trust също не предоставя допълнителна информация, но съществува вероятността в момента археолозите да проучват артефакта. Защото откритият предмет е наистина рядък и представлява интерес, не само заради това, че подсказва за богато погребение някъде наблизо. Най-интригуващото в парчето кожа е изобразеният дракон-виверн и предварителната датировка от Средните векове.

Средновековие обаче е твърде общо понятие, отнасящо се до дълъг период от време, който при това е много разнообразен в различни аспекти. През това време отношението към драконите и символиката на този митичен образ претърпява радикални промени, при това – на няколко пъти.



Селото Алдварк за пръв път се споменава под името Adewere в „Книга за Съдния ден“, писана в края на XI век. Съвременните изследователи обаче знаят, че селището е много по-старо: името му вероятно води произхода си от старосаксонското ald weorc, „старата крепост“ или „стария форт“, като този форт безусловно е бил римски. Топонимиката на Алдварк е запазила староскандинавски названия, в което няма нищо чудно, тъй като тези земи дълго време са владени от норвежки и датски викинги. Римляни, сакси, викинги – представителите на тези култури са имали „правилно“ отношение към драконите. Приемали са ги, както и в наши дни, за митични същества, заслужаващи човешкото уважение, без да се прилагат едностранчиви негативни емоции. Отношението към драконите, всъщност, като сложни същества, винаги е било нееднозначно. Сред тях се срещат и крайно неприятни екземпляри, какъвто например, е скандинавския Фафнир, но все пак драконът е символизирал преди всичко властта и силата. От келтските народи митичните същества пък са се сдобили допълнително с качества като мъдрост и благородство. Изобщо, изначално в средновековна Англия изображението на дракон се е приемало съвсем благосклонно, директно насочвайки към високия статут на притежателя на вещ с такъв символ.

Всичко се променя, когато английския престол е зает от владетелите от династията на Плантагенетите. Това се случва през 1154 година и съвпада по време с разцвета на епохата на Кръстоносните походи. Отношението спрямо драконите рязко се преобръща. В християнския свят тези същества олицетворяват Сатаната, смъртта и бедите, мюсюлманите и езичниците, „силите на злото“ – като цяло и в частност. Не е нужно да се „копае“ много надълбоко, за да се онагледи християнския възглед за драконите – просто си спомнете легендата за св. Георги, който побеждава дракон. Култът към св. Георги, между другото, също става популярен по това време - XI-XII век, а източникът, откъдето тръгва цялата история, доста често се посочва като „страната Георгия“ (Georgia), която днес е известна като Грузия.

Илюстрация от "Любовен бестиарий", Ришар дьо Фурнивал, Франция, XIV век
В Европа, в епохата на Кръстоносните походи, изображения на дракони са допускани единствено „на картинки“ в ръкописи, но пък илюстраторите са разполагали с почти пълна свобода в изразяването на вижданията си. Европейските дракони (или виверните) доста често се превръщат в симпатични създания; в „Любовен бестиарий“, например, драконче е изобразено как бяга от гол човек (съществувало поверие, че драконите не се плашат от облечен човек, докато човешката голота била способна да накара изчадията адови да побягнат), а шишкавият дракон от франко-фламандски ръкопис от XIII век повече ще пасне за персонаж в някое детско анимационно филмче.



Обикновените средновековни селяни обаче, ужасно се страхували от дракони. И това е така не поради религиозни предразсъдъци, а от чисто битови съображения. Защото, на кого би се понравил фактът, че урината на дракон, изпусната от него по време на полет, ако попадне върху човешка кожа предизвиква гниене и умиране на поразената плът? Френската идея да се плашат драконите с голота за английските селяци е изглеждала не само възмутителна, но и самоубийствена. Вярвали още, че с дъха си драконите могат да отровят водите на ручеи, потоци и кладенци. Изобщо, простосмъртните никак не изгаряли от желание да се срещнат с дракони. Това почтено задължение оставяли на Бог, ангелите и светците му, или просто на някого, мечтаещ да прослави името си като герой.

Дракон от франко-фламандски ръкопис от XIII век
Почти 250 години изобразяването на дракони където и да е другаде, освен в ръкописи, на практика е било забранено. Благосклонното разположение към образа на митичните създания се завръща в Англия едва около 1400-та година, в епохата на Тюдорите. Хенри VII намира място на флага му да се появи червения дракон на Уелс. С това се полага началото на завръщането на митичните същества в хералдиката, но символиката отново е променена: драконите и виверните отново се превръщат в олицетворение на власт, сила, могъщество, мъдрост и благородство.

В този контекст изображението на виверн, открито върху парче кожа край Алдварк, става значимо за изследователите. Към коя епоха от Средновековието се отнася артефактът? На какъв стил съответства изображението? Къде е изработено? Възможно ли е човекът, който е притежавал предмета с този знак, да лежи погребан в заблатената почва? Дали погребението му е разбъркано от хората, полагали преди повече от век канализация или от днешните работи за прекарването на елктрозахранващи кабели?

Много въпроси, а малкият дракон с две лапи може да разкаже на археолозите много дълга и интересна история.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...