Диета на пристанището: Животът в Портус - античното пристанище на Рим

Районът на разкопките по проекта "Портус". Снимки: Portus Project

Древното пристанище на Рим Портус е създадено в средата на I век и в продължение на повече от 400 години е вратата на Вечния град и империята към Средиземно море. Пристанището е с ключова роля за снабдяването на Рим – например, с хранителни продукти, диви животни, мрамор и луксозни стоки – с товари, пристигащи от цялото Средиземноморие и от по-далечни краища на света. Не е пресилено ако се твърди, че Портус е с огромна значимост в налагането на доминиращото положение на Вечния град над цялото „Наше море“, както са го наричали римляните.
Какво обаче, можем да кажем за хората, които са живели, работили и умирали там; хората, чийто цял живот е преминавал в Портус?

В ново изследване, публикувано в списание Antiquity, международен екип учени представя резултатите от анализа на растителни, животински и човешки останки от района на Портус. Целта на изследването е да се реконструират както хранителния режим, така и географския произход на жителите на древното пристанище. Констатациите от изследването показват, че политическият катаклизъм, последвал след разграбването на Рим от вандалите през 455 година, както и войните между остготи и византийци през VI век, може пряко да са повлияли хранителните ресурси, а от там и диетата, на работещите и живеещите в Портус.

Възстановка на Портус

Водещият автор в изследването, д-р Тамсин О‘Конъл от катедрата по археология в Университета в Кеймбридж, обяснява: „Човешките останки, открити при разкопки в Портус, са на местни хора, участвали в полагането на тежък физически труд, т.е. това са saccarii (пристанищни работници, докери), които са товарили и разтоварвали корабите. Изотопните анализи на човешки останки, датиращи от периода между началото на II век и средата на V век, показват, че диетата им е относително сходна с тази на заможните и хората от средната класа, погребани в гробището Изола Сакра, което се намира точно по пътя [водещ към Рим]. Интересното в случая е, че въпреки разликите в социалния статут между тези две погребални групи, представителите и на двете са имали достъп до подобни хранителни ресурси. Това е в противоречие с онова, което наблюдаваме навсякъде другаде в античния римски свят. По-късно обаче, нещо се променя“.



Д-р О‘Конъл продължава: „Към средата и края на V век установяваме промяна в диетата на местното население. От богата на животински протеини и вносна пшеница, зехтин, рибен сос и вино от Северна Африка, нещата се насочват към нещо, което е по-близо до „селската диета“, в която влизат предимно растителни протеини, набавяни най-вече от каши, супи и варени ястия. Местните жители са извършвали все същата тежка физическа работа, но вече е трябвало да оцеляват, хранейки се предимно с боб и леща“.

„Това е периодът непосредствено след разграбването на Рим от вандалите през 455 година. Установяваме отчетливи промени във вноса на храни и в начина на хранене по времето, което свързваме с рухването на хегемонията на Рим в Средиземноморския регион. На практика, чрез анализите си имахме възможността да видим влиянието на политическите промени върху контрола на търговските мрежи. Промените от политическо естество и по отношение на ресурсите, се случват едновременно“, казва д-р О‘Конъл.

1700-годишни овъглени пшенични зърна, открити при разкопките в Портус. 

Ръководителят на проекта „Портус“ към Университета в Саутамптън, проф. Саймън Кий, добавя: „Разкопките ни в центъра на пристанището предоставят първите археологически доказателства за хранителния режим на жителите на Портус в критичен за Римската империя период. Те ни разказват, че към средата V век външният басейн на порта започва да се задръства от наноси, всички сгради са оградени със солидна защитна стена, а складовите помещения започват да се ползват за погребения на мъртъвци, вместо за съхраняване на стоки и храни. Обемът на търговията, осъществяване през пристанището на Рим, драстично се свива“.

„Тези промени може да са свързани по някакъв начин с разрушаването на Портус и ограбването на Рим от вандалите, нахлули под предводителството на Гейзерик през 455 година. Но също така е възможно да са свързани и с намалялото търсене на стоки от страна на Рим, чието население значително намалява след този момент. Заключенията ни помагат да разберем по-добре основните промени в моделите на производство и търговия в Средиземноморието, които бяха установени от изследвания през последните години“, казва проф. Кий.



В заключение д-р О‘Конъл казва: „Дали хранителните ресурси и начините на хранене се влияят от трусовете в политическата сфера? В случая с Портус виждаме, че докато Рим е богат, всички, от местния елит до докерите, се справят задоволително с живота. След това настъпва голям срив в политическата обстановка и пшеницата и останалите хранителни продукти вече идват от други места. Обаче, когато Рим е в упадък, работниците, или най-малкото тези, които упражняват тежък физически труд, вече не могат да се похвалят с толкова добро хранене, колкото преди това“.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>