Инфрачервените камери на борда на космическата обсерватория „Хершел“ на Европейската космическа агенция (ESA) са заснели необичайни формирования от междузвезден газ и прах в централната част на Млечния път. Почти непрекъснатата ивица от плътна и студена „междузвездна материя“ наподобява символът, който използваме за обозначаване на безкрайност, т.е. „легнала“ цифрата 8. В случая обаче, структурата се простира на дистанция от няколкостотин светлинни години. На изображението междузвездната осмица се формира около въображаема ос, която премина – приблизително – от горния ляв към долния десен ъгъл.
Структурата, наподобяваща знака, който използваме за обозначаване на безкрайност, е с маса приблизително 30 пъти масата на нашето Слънце. Състои се от плътен газ и прах, чиято температура е само 15 градуса над абсолютната нула. На изображението той е в жълти тонове, които контрастират със синята зона, представяща по-топлите и разредени прах и газ от центъра на галактиката ни. Всичко това е заобиколено от още по-студения междузвезден газ, който на изображението е в червено-кафяви тонове.
Ярко сините бликове светлина в жълтия пръстен са млади звезди и региони, където се зараждат нови светила. Районът е част от Централната молекулярна зона – регионът в центъра на Млечния път, наситен с молекулярни облаци, които са идеалното място за раждането на нови звезди.
Галактическият център се намира на около 30 000 светлинни години от Слънцето, по поска на съзвездието Стрелец. Това е сложно и динамично място, където се наблюдават емисиите от мъглявини и останките от свръхнови – в допълнение на молекулярните облаци – които обграждат свръхмасивната черна дупка, която се намира в сърцевината на нашата галактика. Газът и прахът в този регион, погледнати през оптичен телескоп, изглеждат непроницаеми и тъмни области, но с помощта на инструментите на борда на „Хершел“ можем да „надникнем“ вътре в тях, използвайки различни диапазони на електромагнитния спектър.
Изображението е заснето с помощта на PACS (Photodetector Array Camera and Spectrometer) и SPIRE (Spectral and Photometric Imaging REceiver) – инфрачервени камери на борда на космическата обсерватория „Хершел“. За пръв път е публикувано през 2011 година. То е част от изследване на галактичната плоскост и съчетава три отделни изображения, заснети в различни вълнови диапазони: 70 микрона (синьо), 160 микрона (зелено) и 250 микрона (червено).
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар