20 юли 2018 г.


В  Йордания археолози са открили „трохи“ от хляб, който е изпечен преди около 14 400 години, съобщава списание Proceedings of the National Academy of Sciences. Това означава, че хората са приготвяли и консумирали продукти, подобни на хляба, хилядолетия преди да започнат да се занимават със земеделие.


Хлябът се смята за един от най-важните продукти в историята на човечеството. Но учените и досега не са постигнали консенсус по въпроса кога и къде точно се появява хлябът. Находки от неолитни стоянки в Европа и Азия свидетелстват, че още първите общности, занимаващи се със земеделие, са пекли хляб. Но в Близкия Изток, където се срещат дивите предци на селскостопански култури като пшеницата или ечемика, например, ловците-събирачи са приготвяли брашно от зърното на тези диви зърнени култури още в края на палеолита, т.е. преди около 23 000 години.


Заради това някои експерти смятат, че варенето на пиво, кашите и прясно изпечен хляб може да са изобретени далеч по-рано – в края на епипалеолита или през т.нар. натуфийски период (преди между 14 600 и 11 700 години). До този момент обаче археолозите не разполагаха с най-важното доказателство в подкрепа на хипотезата за по-ранната поява на хляба – останки от него.

Новата находка е дело на екип, воден от Амайя Аранц-Отаги от Кеймбриджския университет. Откритието е направено по време на проучване на археологическия обякт Шубайка 1 (Shubayqa 1) в Йордания. Експертите анализират овъглени останки от храна, открити в място, пригодено за палене на огън, което се е използвало в периода преди между 14 400 и 14 200 години. Оприличават находката си на „трохите, които остават в тостера ви, докато си препичате филийки“.


Анализът на образци от общо 624-те открити „трохи“, извършени с помощта на електронен микроскоп показва, че 24 фрагмента може да се класифицират като трохи от хляб. Размерът им е около 4,4×2,5×5,7 милиметра.



Въпреки че основната съставка в пробите остава неизвестен, вътрешната структура на останките дават основание да се предполага, че са трохи от хляб. От 24-те анализирани образци в 15 се съдържат тъкани на зърнени култури и съдържащи нишесте останки от клетки. Освен това, в две от трохите хляб археолозите откриват малки белтъчни сърна, характерни за пшеницата (т.е. предтечата ѝ – едрозърнестият лимец), ръжта и овеса. Всичко това означава, че хората може би са приготвяли продукти, подобни на хляба, почти 4 хиляди години преди зараждането на земеделието.


Изследователите обаче не знаят със сигурност, защо са изпичани такива храни: възможно е питките, които са пекли да са били част от хранителната им диета, но не е изключено и да са използвани за някакви обреди. Останките от храни, открити от археолозите, са били приготвени малко, преди местните жители да напуснат поселението. Затова може да се предположи, че изпеченият хляб е лек и удобен за носене на дълги разстояния продукт, които в сух вариант може да се запази годен за употреба в течение на няколко месеца. От друга страна, той може да е и „особена“ храна, която се е консумирала само при определени случаи – по време на пиршества или за да се направи впечатление пред гости от други племенни групи, защото приготвянето на продукта е представлявал доста трудоемък процес за онази епоха.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...