От XVI век насам в Базел се съхранява загадъчен папирус. Поколения изследователи са опитвали да разчетат изписаният огледално и на двете му страни текст. Сега екип от изследователи от Университета в Базел е установил, че папирусът съдържа текст от неизвестен досега медицински трактат от късната античност. Текстът е много вероятно да е написан от прочутият гръцки лекар Гален.
Базелската колекция от папируси наброява 65 документа, написани на пет езика. Закупени са през 1900 година с цел да послужат в изучаването на класически езици. Два от папирусите от колекцията са обаче още XVI век в Базел и вероятно са част от колекцията с произведения на изкуството на Базил Амербах.
Един от папирусите на Амербах доскоро е смятан от експертите по папирология за уникален. Изписан и от двете страни с огледално нанесен текст, той остава загадка за поколения от изследователи. И едва сега, с помощта на ултравиолетови и инфрачервени сканирания, проведени в Basel Digital Humanities Lab, става ясно, че 2000-годишният документ всъщност не е един лист папирус, а няколко слоя, слепени заедно. В Базел е поканен специалист-реставратор, който да отдели листовете, след което документът на гръцки става възможно да бъде прочетен.
Професорът по антична история в Университета в Базел, Сабине Хюбнер определя случая като „изключителна находка. Повечето от папирусите са документи от типа на писма, договори и разписки. Но този специално, е литературен текст, а такива са много по-стойностни“.
А още по-важното е, че папирусът съдържа неизвестен досега античен текст. „Сега можем да твърдим, че това е медицински текст от късната античност, който описва феномена „истерична апнея“, обяснява Хюбнер. „Поради това предполагаме, че или се касае за текст на Гален, или неизвестен досега коментар върху негов труд“. След Хипократ, Гален е смятан за най-значимият лекар в античния свят.
Но решаващите доказателства идват от Италия; експерт открива паралели между текста от базелския папирус и известната колекция от папируси от Равена, съхранявана от канцеларията на архиепископа на Равена. В тази колекция има множество ръкописи на Гален, които по-късно са използвани като палимпсести и върху тях са изписани други текстове. Възможно е базелският папирус да е подобен пример за „средновековно рециклиране“, тъй като се състои от множество листове, залепени заедно и вероятно използвани като подвързия за книга. Другият папирус от колекцията на Базил Амербах е с латински текст и също се смята, че произхожда от Архиепископията в Равена. В края на XV век документът – от чисто любопитство - е бил откраднат от архива и продаден на колекционери.
Професор Хюбнер прави това откритие в рамките на проект, финансиран от Swiss National Science Foundation. В рамките на три години тя работи с интердисциплинарен екип от експерти, които заедно с Basel Digital Humanities Lab проучват, превеждат, каталогизират, анотират и дигитализират колекцията от папируси. В началото на 2019 година е предвидено да бъде публикуван пълен доклад с резултатите от проучванията на колекцията.
След края на проекта, изследването на папирусите от Базел ще премине в нова фаза. Проф. Хюбнер се надява, че дигитализацията на документите ще даде нов тласък в проучването им. Тъй като папирусите много често са оцелели само като фрагменти, обменът на информация с други колекции е от съществено значение. „Папирусите [в колекцията ни] са част от един по-широк контекст. Споменатите в базелските папируси имена на хора може да се срещат в други папируси, съхранявани например в Страсбург, Лондон, Берлин или други места по света. Дигитализираните документи ни дават възможността да открием другите парчета и да сглобим мозайката от античните документи, да създадем отново „голямата картина“.
През 1900 година Университетът в Базел е един от първите немскоезични университети в Швейцария, който се сдобива с колекция от папируси. По онова време папирологията преживява бум – хората се надяват в такива документи да открият информация за развитието на ранното християнство и да преоткрият произведения от древни автори, за които се смята, че са изгубени. Доброволната музейна асоциация в Базел дарява 500 швейцарски франка, с които са закупени папирусите. Днес тази сума се равнява на около 5000 швейцарски франка.
Стойността днес на подобна папирусна колекция обаче може да надхвърли стотици хиляди. Колекцията от Базел включва 65 документа, написани на 5 езика и датиращи от Птолемевия и Римския периоди, както и от късната античност. По-голяма част от колекцията са документални папируси, които представляват интерес относно социалния, културния и религиозния живот от онези епохи, тъй като описват ежедневието на обикновени хора, живели преди 2000 години. Болшинството текстове от Базелските папируси досега не са публикувани и са оставали до голяма степен пренебрегнати от изследователите.
0 коментара:
Публикуване на коментар