Антропологът Матео Борини от Ливърпулския университет „Джон Мурс“ и химикът Луиджи Гарлашели, представляващ Комитета по разследване на псевдонаучни твърдения, са достигнали до извода, че следите от кръв по Плащеницата от Торино не може да са оставени от завитото в нея тяло на Христос, след свалянето му от разпятието. Резултатите от изследването си двамата учени публикуват в Journal of Forensic Sciences.
Радиовъглеродното датиране на материята на плащеницата, извършено преди години, показва, че платното е изтъкано около 1260 – 1390 година. От това логично следва, че в нея няма как да е било завито, сваленото от кръста тяло на Христос. Но някои специалисти изказват предположения, че по следите от кръв може да се определят детайли относно бичуването, мъченията и последващото на разпятие на онзи, който реално е бил повит в савана. Приема се, че след измиване на тялото, кръвта е възможно да е продължила да се стича от някои от раните, разположени по дланите, предмишниците, гърба, ребрата и на краката.
Затова изследователите се опитват да възстановят начинът, по който би изтичала кръвта от рани, разположени на тези места. Провеждат експерименти, в които участват както жив човек, така и манекен, а като образци са използвани кръв от донори и течност с аналогични свойства.
Борини и Гарлашели анализират следите от кръв, които остават след като участниците в експеримента са завивани в различни пози. След това ги сравняват с реалните петна по Плащеницата от Торино. Моделите показват, че петната може да се появят, ако капките кръв са текли по задната страна на дланта и по протежение на подмишницата но под различни ъгли. Това, твърдят учените, е невъзможно да се случи за тяло в легнало положение.
В първия случай човекът би трябвало да стои с вдигнати под ъгъл от около 45 градуса ръце, докато при втория, ръцете трябва да са държани вертикално нагоре. Освен това, раната от „копието на съдбата“, би следвало да остави отчетливо кърваво петно, но плащеницата на съответното място се виждат само следи от слабо кръвотечение, което отново показва, че тялото е било в стоящо положение.
Някои следи, например, „поясът“ в долната част на гърба, учените изобщо не са успели да възпроизведат, даже и след като се вземе предвид, че след измиването, тялото може да е премествано. Моделирането на петната от ръцете в местата, където следва да са били в контакт с дървената повърхност на кръста, не дава ясни и точни резултати.
От всичко това, учените стигат до заключението, че начинът на разпределяне на петната от различните части на тялото не се съгласуват с хипотезата, че човекът, загърнат в плащеницата е бил разпнат. Изследователите твърдят, че цялата картина насочва към извода, че Плащеницата от Торино най-вероятно е фалшификат с определена художествена стойност, създаден през XIV век и използван като „нагледна илюстрация“ за екзекуцията на Христос.
0 коментара:
Публикуване на коментар