Защо църквата почита човек, присъствал на разпъването на Христос? При това, този човек вдига ръка срещу Спасителя. Ето какво пише в светото писание:
“…32. Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него.
33. А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите;
34. но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.”
Евангелие от Йоан 19:32-34
Защо тогава, този човек, наречен Лонгин – убиецът на Христа – е почитан като светец от църквата? Докато изпълнява заповедта на Пилат Понтийски, в момента, когато намушква с копието си вече предалият богу дух Христос, този полусляп ветеран получава безценен дар – капки от христовата кръв попадат случайно на лицето му и той… проглежда. И повярвал. И започнал да прославя екзекутираният позорно Исус като истинския Бог.
Кръвта на Христос… С нея обикновено се свързва Светия Граал. Тоест чашата, в която според преданията, е събрана христовата кръв след смъртта му. Тя се смята за нещо средно между рог на изобилието и универсално лекарство за всички болести, в това число и самото стареене. Ако я притежаваш, ще бъдеш винаги сит и безсмъртен. Причината – все същата кръв на Спасителя.
И почти в страни от вниманието на християните остава фактът, че за няколко мига в съприкосновение с тази свещена субстанция е и копието на римския центурион. Православната църква всъщност е доста адекватна в това отношение. В православната традиция и във всеки храм присъства символично Копието на Лонгин. Представлява нож с триъгълно острие, с който по време на литургията свещеникът нарязва осветената просфора, символизираща Тялото Господне (всъщност, в нашата традиция грешно се е утвърдило наименованието нафора, вместо правилното просфора).
В католическата традиция свети Лонгин остава на заден план. Там по-значимо е самото Копие. Католическата църква постоянно го е търсила и твърди, че го е намерила и го притежава. Почти всички важни за развитието на Европа битки, водени с присъствието на Копието, са ознаменувани с победен изход за притежаващата го страна.
Легендите го свързват и с битката при Малвийския мост през 312 година. По ирония на съдбата тя се провежда на дата, непосредствено преди отбелязване не деня на св. мъченик Лонгин. Битката за правото да се наричат император на Римската империя се води между двама – Константин и Максенций. Побеждава Константин. Смята се, че Копието е било в негово притежание. Но това е само легенда и няма доказателства в подкрепа на такова твърдение. След победата Константин започва бавното утвърждаване и налагане на християнството като основна религия в Европа.
След това Копието на Съдбата, както го наричат, се появява през 451 година в битката на Каталунското поле. Крал Теодорих I се изправя срещу нашествието на хунските орди в самото сърце на Европа и с помощта на свещеното копие успява да спре настъплението на азиатските нашественици.
После предводителят на франките Карл Мартел се оказва притежател на Копието. Войската му е малобройна. Но с помощта на Копието на Съдбата, Мартел все пак се осмелява да срещне в открита битка при Поатие маврите. За сражението от 732 година в наши дни се смята за некоректно да бъде припомняно много често, но е имало времена, в които се е родило твърдението: “Ако не беше битката при Поатие, днес в Оксфорд щяха да се занимават с изучаване на Корана”.
После идва Карл Велики. В “Хроники на франките” има запазено свидетелство за това: “Той изградил своята империя със силата на Свещеното Копие, което го надарило със способността да управлява съдбата”.
После Копието се появява през 955 година. С негова помощ императорът на Свещената Римска империя Отон I Велики слага край на маджарското нашествие в Европа. След битката при река Лех от молитвите на католическата традиция е премахнат пасажа, в който се казва: “Спаси ни, Господи, от стрелите на маджара (унгареца)”.
Век и половина по-късно, по време на Първия кръстоносен поход, когато измъчените до краен предел рицарски армии са обезверени и обмислят оттегляне, без да са постигнали основната си цел – превземането на Йерусалим, Копието на Съдбата по чудодеен начин се появява в Антиохия. И отново помага на кръстоносците да пожънат победи.
Всъщност, цялата легенда е за един обикновен римски пилум – копие за мятане, стандартно оръжие за всеки римски легионер от онази епоха.
Митът е възможно да е още по-стар и да се свързва символично с копие, което Ханибал уж забива в портите на Рим по време на Втората пуническа война. Тогава Рим оцелява само заради нерешителността на Ханибал, но изразът “Ханибал пред портите” си остава и до днес като предупреждение за надвиснала опасност.
Историята на Копието на Съдбата продължава и в нашето съвремие. С него се свързва анексирането на Австрия от Хитлерова Германия през 1938 година. Аншлусът се обяснява с това, че Хитлер жадува да притежава Копието на Съдбата, твърдо вярвайки, че притежанието ще направи силите на Вермахта непобедими. А Копието по това време се съхранява в музей във Виена. Затова и Австрия е анексирана, а Копието е пренесено в Нюрнберг. Обаче този път явно нещо не сработва (или по-логичното обяснение – смятаното за “истинско” копие просто не е никак истинско).
Според някои историци, предприетото в края на декември 1944 година контра настъпление на немската армия в Ардените, е продиктувано именно от надеждите, че Копието на Съдбата най-после ще започне да помага на притежателя си. Самоубийствена стратегия. Която обаче за съвсем малко не успява. Увереността на Хитлер в това, че притежава наистина онова Копие, изиграва своята роля. Невъзможното се оказва възможно. За съвсем кратко време илюзията за победа е жива. Но после идват руснаците, запасени с огромни количества консерви и патрони и заедно със свежите подкрепления от съюзнически войски всичко си идва на логичните места.Хитлерова Европа пада. Копието на Съдбата е открито от американците. Това се случва на 30 април в 14:15 часа, в Нюрнберг. Един час по-късно в Берлин, в бункера, където се крие, Хитлер се самоубива.
Артефактът е отнесен в САЩ. А после е върнат обратно във Виена, в музея, на когото принадлежи.
Има едно голямо “но”. Четири остриета претендират, че са истинското и единствено Копие на Лонгин. В това във Виена наистина е монтиран гвоздей, за който се твърди, че е от христовия кръст. Но след щателни анализи учените са доказали без каквото и да е съмнение, че е изковано през VII век.
Във Ватикана се съхранява още едно острие, което най-точно отговаря на римските пилоси от онова време. Върхът му е счупен и се твърди, че е повредено още преди кръстоносните походи.
Има и едно арменско острие, което претендира да е оръжието, пронизало Христос. Само по себе си това е най-екстравагантния артефакт от четирите. До XII век се съхранява в монашеската обител Гегардванк (буквален превод “Манастир на Копието”). Днес се пази в резиденцията на Католикоса на арменската църква.
Легенди, обвити в легенди. И едно метално острие, което се смята, че дава неимоверни сили на притежаващия го.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар