24.7.17

Вероятно няма човек, който да не е чувал и да не се вълнува, когато чуе, този тържествен химн. “Amazing Grace” ("Небесна милост", превеждано понякога и като “Удивителна благодат”) рядко оставя човек безучастен със своята тържественост, меланхолично звучене, но едновременно с това и величие.

Мнозина смятат, че това е “народна песен”. Истината обаче е по-различна. Джон Нютън се ражда на 24 юли 1725 година в източния квартал на Лондон, Уопинг. Появява се на бял свят в семейството на корабостроителя Джон Нютън старши и съпругата му Елизабет. Майка му почива, когато Джон е само на седем години. Заедно с баща си започва да плава на 11-годишна възраст и докато родителят му се оттегли, успява да извърши шест плавания. Гласят младия Джон Нютън за служба в кралския флот в Ямайка, но вместо това той избира да стане моряк на търговски кораб, пътуващ из Средиземно море. 

През 1743 година, докато гостува на свои приятели, Нютон е арестуван и насила записан в Кралската флота. Изпратен е да служи на кораба Harwich. Прави опит да дезертира, но е заловен и жестоко наказан публично пред целия екипаж. Понижен е до обикновен палубен моряк. Понесеното унижение го подтиква първо да опита покушение срещу капитана на кораба, а след неуспешния опит и да се самоубие, хвърляйки се зад борда. И все пак, оцелява и се възстановя и физически, и психически. 

По-късно, докато корабът пътува за Индия, е прехвърлен на служба на кораба Pegasus, който служи за транспортиране на роби от Западна Африка. Корабът пренася стоки до Африка, а от там закупува роби, които транспортира до Карибите и Северна Америка. 

Но и тук съдбата не е благосклонна към Джон Нютън: много скоро екипажът на Pegasus го изоставят някъде по бреговете на Западна Африка и самият моряк се оказва продаден в робство. През 1748 година спасението идва с капитан на търговски кораб, когото бащата на Джон моли да потърси сина му и да го върне в Англия. Капитанът на Greyhound, който пренася дървесина и пчелен восък, успява да откупи Джон Нютън. 

На път към родната Англия, на борда на Greyhound, започва трансформацията на Джон Нютън. Арогантният и безпардонен моряк получава своето просветление по време на няколкото силни бури, връхлетели кораба. Край бреговете на Ирландия плавателният съд попада в толкова силна буря, че за малко не потъва. Разказват, че когато се събудил по среднощ от рева на вятъра и дъжда, Джон Нютън започнал горещо да се моли на Бог. Спасението на кораба станало “по чудо” – товарът в трюма се разпилял и запушил голямата пробойна, която съдът получил. Джон Нютън пише в дневниците си, че това премеждие е началото на неговото просветление и посвещаването му на Господ. 

Започва да чете Библията, учи латински и гръцки. Датата 10 март 1748 година Джон Нютън смята за повратна в своя живот. От този момент се зарича да спре с арогантното поведение, да зареже хазарта и никога повече да не пие. Продължава да се занимава с търговия на роби, докато малко по-късно не приключва и с това отвратително занимание. 

Всъщност, минават още няколко години, докато Джон Нютън осъзнае, че търговията с роби не е богоугодно дело. Първо като съдружник на корабособственик, а после и като капитан на кораб, Нютън остава в занаята с робите до 1754 година. Повод да се откаже от плаването стават няколкото микроинфаркта, които получава. И въпреки че слиза на сушата, все пак продължава да инвестира средства в търговията с човешка плът. 

През 1750 година се жени за любимата си още от детските години Мери Кътлет и осиновява децата ѝ Елизабет и Елиза от предишния брак на Мери. 
Започва работа като данъчен инспектор в пристанището на Ливърпул. По това време сериозно започва да изучава гръцки, иврит и сирийски, защото в свободното си време прави свои теологични проучвания. Печели авторитета си на познавач на евангелистките текстове  и през 1757 година пожелава да бъде ръкоположен като пълноправен свещеник в англиканската църква. Нужни са обаче седем години, за да бъде удовлетворена молбата му. 

През 1764 година съдбата го среща с Томас Хейвс, който го запознава с Уилям Ледж, Втори граф на Дартмут. Хейвс предлага Джон Нютън да бъде изпратен като свещеник в Олни, Бъкингамшир. Така на 29 април 1764 година Нютън получава катедрата в църквата на малкото градче и става истински свещенослужител. 

През 1784 година, 34 години след като се е отказал от търговията с роби, Нютън пише памфлета Thoughts Upon the Slave Trade, в който описва отвратителните условия, при които се транспортират чернокожите от Западна Африка. Памфлетът е начинът, по който Джон Нютън търси опрощение за “късното ми покаяние… Винаги ще тежи на съвестта ми това, че някога бях инструмент в начинание, от което сърцето ми сега се стяга”. Памфлетът на Нютън е препечатан няколко пъти, защото постоянно отпечатаните бройки не достигат. 

Нютън се сближава с Уилям Уилбърфорс, водачът на парламентарните прения за забрана на търговията с африкански роби. Джон Нютън доживява да види приемането от Британския парламент през 1807 година на Slave Trade Act, с който се слага край на търговията с роби. 

Джон Нютон почива на 21 декември 1807 година в Лондон. Погребан е до съпругата си в “Сейнт Мери” в Лондон. През 1893 година останките и на двамата са препогребани в църквата “св. Петър и Павел” в Олни.


През 1767 година в Олни Джон Нютън се запознава с английския поет и автор на религиозни химни Уилям Купър. Приятелството между двамата подтиква Нютън да изпробва перото си в писане на стихове. През 1779 година двамата издават “Химните от Олни” – сборник с църковни песнопения, създадени за проповедите на Нютън в църквата в Олни. 
В предговора на химните Нютън казва: "Трябва да са химни, не под формата на ода, направени за обществено хваление, така че и простите хора да могат да ги пеят". Нютън обяснява и двете главни прични за издаването; желанието му да допринесе за “вярата и разтухата на истинските християни” и като постоянен документ на приятелството му с Купър. Знае се, че Нютън предлага на Купър да работят заедно върху сбор от химни, основно написани от текстовете на Нютън през последните 10 години. От всички 348 химни, издадени през 1779 година, се смята, че Купър е написал само 66 от тях през 1772-1773 година.


Няма сведения, които да показват дали Нютън или Купър въобще са писали музика за химните. Смята се, че първоначално химните са се пеели в каквато и да е подходяща мелодия, която да пасва на думите. Впоследствие някои от химните започват да се свързват с определена мелодия. Например мелодията на ХайднАвстрия” ("Gott erhalte Franz den Kaiser") днес се свързва с химна ”Glorious things of thee are spoken”, както и “Нова Британия” (американска народна песен, за която се смята, че произлиза от Шотландия или Ирландия) от около 1830 г. се свърза с “Amazing Grace”.
Шотландската или ирландската мелодия на химна го правят да звучи добре, когато е изсвирена от гайди - химнът често е свирен от гайди и обикновено се свързва с този инструмент.

“Amazing Grace” служи за пример на евангелската вяра: първата строфа показва Нютън като “грешник”, който се е обърнал към Бог, “загубен и сляп”, но после “прогледнал”. Божият промисъл и привързаността на Купър към Бог са изразени в четвърта строфа. “Той ще бъде мой щит и моя участ”. Вярата във вечния живот след смъртта са изразени в пета и шеста строфа: “когато плътта и сърцето ми отпаднат, аз ще притежавам живот на радост и на мир” и “Бог, който ме призова тук долу, ще бъде вечно мой”. 

“Amazing Grace” не е оригиналното заглавие на химна. Първоначално химнът се появява в първата книга на "Химните от Олни" със заглавието “Faith's Review and Expectation” (“Преглед и очаквания на вярата”, химн 41).


0 коментара:

Публикуване на коментар