24.7.17

В превод от езика кечуа името му означава “старият връх”. Днес останките на този град са смятани за едно от новите чудеса на света.

Датата е 24 юли 1911 година. Пътешественикът и изследовател от университета в Йейл професор Хирам Бингъм попада на завладяващата гледка на Мачу Пикчу. Историкът извървява дълъг път из долината на река Урубамба, следвайки слуховете и легендите за скритите огромни съкровища от някогашните обитатели на региона – инките.

Професорът не открива златни съкровища, но попада на останките на погрешно соченият за “изгубеният град на инките” – инкската императорска столица – светилище. По време на пътешествията си из Перу Бингъм успява да се сдобие с най-различни разрешителни от властите в Лима. Така младият преподавател изнася над 5 000 предмета от цитаделата и ги предоставя на университета в Йейл. Днес се водят спорове между перуанските власти и управителното тяло на университета. Перуанците твърдят, че са се съгласили артефактите да бъдат изнесени, но само с условието, че по-късно ще бъдат върнати. От университета пък не са съгласни с това и търсят компромисни решения.

Според най-често приеманата за вярна теория (но без фактологични потвърждения), Мачу Пикчу е основан някъде около 1440- 1450 година и специално е построен за владетелят на инките Пачакути. Процъфтяването на града приключва около 1532 година, т.е. с пристигането по тези места на испанските конкистадори. В града, намиращ се в подстъпите на “стария връх”, който се издига на височина от 2430 метра над морското равнище, има около 200 сгради – жилищни и стопански, но най-вече храмове и дворци. Предполага се, че постоянните му жители са наброявали не повече от 1200 човека. Когато през 1911 година Бингъм се добира до мястото, заварва няколко семейства селяни, които все още живеят там. До Мачу Пикчу не се разхождат нито перуанските власти, нито дори бирниците. Пет века по-рано и испанците не успяват да стигнат до столицата – светилище, просто защото никой от тях не знае за съществуването й.


Днес, повече от век след откриването му, учените все още нямат отговор на много въпроси, като например, защо точно е построен града, как е звучало името му на местния кечуа, къде и защо са заминали жителите му, изоставяйки солидно построените сгради на този чуден град. При това, Мачу Пикчу не е разрушаван. Преобладаващата част от учените приемат, че градът е бил по-скоро резиденция, курорт и място за духовни проникновения на избраните от племето на инките. Изоставянето му се обяснява най-често с теорията, че епидемия от едра шарка погубва по-голяма част от жителите му, а останалите просто бягат от заразата.


Днес Мачу Пикчу се намира под защитата на ЮНЕСКО. Дневно около две хиляди туристи посещават това древно светилище, което все така ревниво пази тайните си.

0 коментара:

Публикуване на коментар