31.5.17

Рамзес II Велики – третият фараон от XIX династия, син на фараона Сети I и съпругата му Туйи. Управлява най-дълго Египет – почти седем десетилетия, като през половината от времето е постоянно във война.

Най-древният запазен до наши дни мирен договор е свързан с името на великия фараон. Текстът на договора между Рамзес II и царя на хетите Хатушили III е изсечен върху камък, а с него се слага край на войната между двете държави, няколко години след голямата битка при Кадеш.

Битката при Кадеш през 1275 г. пр.н.е. е смятана за първото по рода си масово стълкновение между относително големи армии. Според данните, запазили се до наши дни, в боя между армиите на Рамзес II и хетския цар Муватали участват над 5000 колесници и около 9000 пеши воини. Петнадесет години след сражението, което освен мащабността си е характерно и с факта, че никоя от страните не може да се обяви за победител, е подписан договорът, с който Рамзес II и Хатушили III осигуряват за царствата си относително дълъг период на мир. Текстът на договора, преди да бъде изсечен върху камък, първоначално е гравиран на сребърна плочка с клинопис, а по-късно е преведен на египетски и е увековечен на стените на храма в Карнак.

Рамзес II се възкачва на трона през 1279 г. пр.н.е., когато е на 24 години (роден е през 1303 г. пр.н.е.). По запазените паметници египтолозите са разчели, че коронясването му е извършено на 27-мия ден от третия месец на сезона шему (т.е. засухата), което съответства на днешния 31 май. По време на продължилото му 66 години управление Египет достига своите максимални граници. Епохата се смята и за време на най-големия разцвет на египетската цивилизация. По волята на Рамзес II се строят много храмови комплекси и монументални произведения на изкуството – като уникалният скален храм в Абу Симбел, например.

За да разшири границите на Египет Рамзес II води множество военни експедиции, реорганизира армията си и създава свой военен флот.
Рамзес II празнува 14 пъти празника на Сед, който се отбелязва за пръв път на десетата година от царуването на фараона и след това на всеки 3 години. Още докато е жив баща му Сети I му подбира три съпруги. Най-привилегирована сред тях е Нефертари Меренмут, красавицата, чието име означава прекрасната възлюбена на Мут. След подписването на мира с хетите, Рамзес II се жени и за някои от хетските принцеси. През живота си Великият създава огромно потомство – освен законните съпруги фараонът има огромен харем. Предполага се, че след себе си оставя между 44 и 56 синове и 40-44 дъщери.

Рамзес II Велики почива на преклонна възраст през 1213 г. пр.н.е. Спори се дали почива на 91 или на 99 годишна възраст. В древността мумифицираното тяло на фараона е препогребвано многократно, за да се избегнат набезите от мародери на царски гробници. В крайна сметка мумията на Рамзес II се оказва скрита в тайник, заедно с мумиите на други фараони, чиито гробници също са ограбени. В средата на XIX век тайникът е открит от арабско семейство, което също се занимава с разграбване на гробници. Арабите започнали да продават на европейски туристи различни ценности, което привлича вниманието на египетските власти. Службата за охрана на паметниците от древността провежда операция и шейхът, който стои начело на групата мародери, е принуден да издаде мястото на подземния тайник край Деир ел Бахри.

Добре запазената мумия на Рамзес II е намерена именно там през 1881 година. През септември 1975 година, заради опасения за съхраняването й, мумията преминава специална процедура за обща консервация в Париж. За пътуването на мумията от музея в Кайро до Париж ѝ е оформен съвременен паспорт, какъвто притежава всеки египетски гражданин. В паспорта, в графата “занимание” е записано “цар (починал)”. При пристигането във френската столица мумията на фараона е посрещната с всички воински почести, полагащи се при посещение на държавен глава.

Освен исторически установените факти за живота на Рамзес II около най-великият сред фараоните от Новото царство витаят и много легенди. Според някои учени Рамзес II е бил левичар и е имал рижа коса. Други предполагат, че е бил висок около 180 см, което на фона на средния за тогавашните египтяни ръст от 160 см е много. Грешно се посочва в някои източници, че фараонът бил висок 210 см.

Но най-любопитна е легендата, която свързва Рамзес II с библейския Мойсей. Теориите са различни. Едни предполагат, че Мойсей извежда израелското племе от Египет именно по времето на Рамзес II. Това обаче противоречи на фактите – при преминаването на морето, фараонът и армията му са унищожени според библейските писания, а Рамзес II доживява до дълбока старост.
Съществува и версия, според която Мойсей е син или внук на Рамзес II и потвърждение за това изследователите виждат в Изход от Библията, където пише “След дълго време умря царят Египетски” и Бог се явява на Мойсей, за да го убеди да поеме мисията по освобождаването на евреите. Ако се приеме, че Мойсей наистина е внук на фараона и като такъв е сред претендентите за трона, то смъртта на Рамзес II е онзи благоприятен момент, в който да предяви претенциите си.

Няма конкретни данни, които да опровергаят напълно или да подкрепят категорично подобни версии. Факт обаче е, че сключеният след битката при Кадеш мир, дава възможност на египтяни и хети да заживеят заедно. От смесването на двете нации възниква онази група, която нарича себе си юдеи - общността, от която води началото си и християнството.

0 коментара:

Публикуване на коментар