Това е една от най-трагичните истории за забележителни антични артефакти. История, за древни, впечатляващи кораби от зората на Римската империя, оцелели в продължение на хилядолетия, само за да бъдат унищожени по време на Втората световна война.
Корабите, за които се разказва, са построени по нареждане на император Калигула - противоречива личност с очевидни налудни отклонения. Точно тази личност обаче, заповядва в началото на I век да се построят плаващите дворци. Открити са в езерото Неми и притежават всички характерни черти на хедонистичния стил на периода, когато Птолемеите владеят Сиракуза. През 1929 година археолозите се заемат да възстановят останките им. Но съвсем скоро след това идва и техният край.
В полето на религиите Калигула има много уникални идеи: смята се за последовател на култа към Изида, но в същото време обожава Александър Велики и се приема за негова реинкарнация. Две от мечтите му са да се прослави като по-богат от славния си предшественик и да съгради по-луксозни творения от предците си. Няма яснота, защо решава да построи тези кораби, но е очевидно, че е движен от суетата си. Впечатляващите съдове са изработени като плаващи съкровищници с много богата декорация. Най-общо казано, били са плаващи дворци с мозаечни подове, система за отопление, мраморни декорации, бани и т.н.
Неми е малко вулканично езеро, което се намира в областта Лацио. Отдалечено е само на 30 км южно от Рим и е било лесно достъпно за императора.
В продължение на векове останките на корабите са неизвестни. Местоположението им става ясно през XV век, когато са проведени едни от най-необичайните разкопки в историята. Странната експедиция е водена през 1446 година от кардинал Просперо Колона и Леон Батиста Алберти. Те анализират стари източници, благодарение на които успяват да открият останките на древните кораби.
На дълбочина от 18,3 метра първите "гмуркачи" се опитват да проучат артефактите. Спускат се в т.нар. водолазни камбани. Авантюристите, съгласили се да свършат тази работа, откриват при потъналите кораби тухли, мед, бронз, няколко ценни артефакта, греди от корпуса на съдовете и мраморни фрагменти. Мястото се превръща в източник на много находки. Повечето от тях обаче са продадени или след изваждането им следите им се губят и съдбата им е неизвестна.
Няколко века артефакти от мястото са обекти на плячкосване, докато професионални изследователи не се заемат с един от най-амбициозните проекти от края на XIX век - възстановяването на двата древни кораба. Най-накрая, през 1927 година, по нареждане на италианския диктатор Бенито Мусолини, специалисти пресушават езерото и изваждат останките на античните плавателни съдове. Това се превръща в завладяваща тема за медиите от онова време, а безценните находки стават основната атракция в един невероятен музей, изцяло посветен на историята им.
Единият от корабите, споменаван в литературата като Prima nave, е с дължина 70 метра и ширина 20 метра; вторият - Seconda nave - е 73 метра дълъг и 24 метра широк.
Как са изглеждали? Освен материалните свидетелства, открити при разкопките, представа можем да добием и от описанието на кораба, вдъхновил Калигула да построи своите плаващи дворци. Става дума за прочутият кораб на Птолемей IV Филопатор, управлявал Египет между 254 - 204 г. пр.н.е.:
"Когато се качи някой за пръв път на кораба, попада на кърмата, където се намира вестюбил, отворен в предната си част, обграден с колони по страните; от него към носа извежда врата от слонова кост и най-изискана дървесина. Преминалият през вратите попада в пресцениум, над който се издига покрив. Там втора врата отделя втори вестибюл в напречната страна, от който навън извежда портал с четири порти. От двете страни - ляво и дясно - са прозорците за вентилация. Голямата кабина е свързана с тези двете; в нея има само един ред колони и могат да е поберат 20 кушетки. Повечето колони са изработени от кедър и кипарис; 12 врати с богато гравирани орнаменти обграждат залата на кабината. Декоративните елементи и дръжките на вратите са изработени от червена мед, потъмнена на огън..."
Корабите на Калигула се превръщат в перфектния пример за качеството и възможностите на римското корабостроене. Prima nave е по-малкият кораб, с повече коридори и стаи. Всъщност и двата кораба са със сложни конструкции и множество помещения с неясна функция. Seconda nave е по-големият и върху него са изградени няколко конструкции; за съжаление, подробности какво точно са представлявали тези структури, не са се запазили. Все пак са известни някои детайли - за една от конструкциите учените предполагат, че е била храм, посветен на богиня Диана.
През 1944 година светът пета година живее в ужаса на Втората световна война. Най-кръвопролитния конфликт в човешката история засяга и тези два антични артефакта. В полунощ на 31 май музеят с уникалните кораби е ударен по време на бомбардировка на американската армия. Немската артилерия, разположена там е унищожена, а избухналият пожар унищожава завинаги и безценните кораби.
След вековете, прекарани на дъното на езерото, войната заличава красивите съдове.
През 1995 година започва проект на асоциацията Dianae Lacus (асоциация на езерото на Диана), чиято цел е да се запазят историческите съкровища на езерото Неми. Първата задача, която си поставят от асоциацията е, да създадат точна реплика на Prima nave.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар