22 юли 2021 г.

Когато дипломатическите опити на папа Инокентий III да сломи катарството не постигат успех и след като папския легат Пиер дьо Кастелно е убит, папата обявява кръстоносен поход срещу Лангедок – южната френска провинция, превърнала се в гнездо на еретиците. Инокентий III прибягва до тази мярка, предлагайки земите на катарите на всеки френски благородник, готов да поведе хората си срещу сеещите ереси катари и валденеси. 

Така е положено началото на Албигойския кръстоносен поход – военна операция, проточила се цели две десетилетия, чиято цел е ясно поставена от католическата църква: пълното изкореняване на катарската ерес в Лангедок. На призива на папа Инокентий III откликват френските рицари предимно от северната част на страната. В началото на юли 1209 година в Лион се събират рицари с техните свити, професионални наемници, авантюристи и лентяи, чиято цел в живота е просто да грабят и убиват срещу заплащане. Към армиите на албигойските кръстоносци се присъединяват и тълпи фанатизирани вярващи.


На пътя на кръстоносците към главната твърдина на катарите – Каркасон, първият голям град е Безие. Градът е добре укрепен, разполага с големи запаси от храни и вода и е способен да устои на продължителна обсада. Раймонд VI, граф на Тулуза, месец по-рано, предусещайки накъде духа вятъра, прекланя глава пред папата и преминава на страната на кръстоносците, обещавайки да се бори против катарската ерес. Племенникът му, Раймонд Роже, виконт на Безие, опитва да стори същото, но папските легати отказват да го приемат в Монпелие. Виконтът бързо напуска Монпелие и се връща в Безие, за да подготви отбраната на града. Насочва се към Каркасон, а по пътя спира за малко в Безие, за да даде нужните заповеди и да обещае на гражданите, че ще доведе подкрепления. След това продължава пътя си, придружен от някои от катарите и неколцина евреи.



Арно Амори
На 21 юли 1209 година папските воини достигат до Безие. Водените от папския легат Арно Амори (Арнолд Амалрик), абат на Сито войски се подготвят за обсада на града. Докато издигат лагера си, епископът на Безие Рено дьо Монпери пристига, за да се опита да води преговори. Мисията му приключва с това, че отнася обратно съобщение, според което градът ще бъде пощаден, ако предаде еретиците. В посланието са записани имената на 222 граждани, повечето от които катари, някои – валденси, но всички са уважавани лидери в местната общност. Населението на Безие се събира в градската катедрала, където много бързо става ясно, че никой не е съгласен да се сключва подобна сделка. Епископът предлага ревностните католици да напуснат града, за да потърсят спасение на друго място. И това предложение е отхвърлено, а епископът напуска, следван само от неколцина католически семейства.

На следващия ден, 22 юли, кръстоносците са заети все още с устройването на собствения си лагер и са далеч от реалното обсаждане на Безие. В този момент група воини, вероятно зле въоръжени граждани, предприема изненадващо излизане през градската порта от към река Орб. Атакуват вяло и нападат най-слабата част от кръстоносната армия – наемниците и следващите войските религиозни фанатици. Цялата операция е повече размяна на обиди и хули, отколкото истинска схватка. Много бързо смелчаците от града се оказват обкръжени от дисциплинираните професионални войски и, виждайки численото превъзходство на врага, се опитват да се върнат зад крепостните стени.


Наемниците обаче се оказват по-бързи и в създалия се хаос се добират до градската порта, която е оставена почти неохранявана и не добре залостена. Тълпата наемници без да спазва никакъв ред нахлува в града. Рицарите-кръстоносци, осъзнавайки, че отбраната на града е пробита, яхват бойните си коне и се втурват в образувалата се пробойна. Скоро градския гарнизон е сломен и градът е превзет. 

Наемниците в кръстоносната армия се впускат из улиците да грабят и убиват. Жителите на града търсят спасение в катедралата и в две други църкви. Но и там не намират закрила пред развилнялата се наемническа тълпа. Портите на църквите са разбити и всички, потърсили убежище в тях, са изклани. 



Когато приключва клането, рицарите се намесват и поставят нещата под контрол. Прогонват озверелите наемници от къщите и сградите, в които са нахлули да грабят. Тълпата обаче се ядосва, че са прекъснали “забавленията” ѝ и в отговор подпалва града. Бързо разрастващия се пожар кара всички да напуснат бълващия черен дим разгромен град.


Клането в Безие поставя същинското начало на Албигойския кръстоносен поход. Двадесетина години по-късно, когато катарската ерес и цял Лангедок са почти напълно смазани, приорът на цистерцианското абатство Хайстербах Цезарий, описва в хрониките си случилото се в Безие:
”Когато разбрали от признанията на някои от тях (гражданите на Безие), че еретиците са се смесели с  каталоците, запитали абата: Сър, какво трябва да сторим, след като не можем да различим кои са верни и кои еретици? Абатът, както и много други, се страхувал, че пред страха от смъртта, мнозина ще се престорят на католици и когато войските си заминат, ще се върнат към своята ерес, отговорил им така: “Caedite eos. Novit enim Dominus qui sunt eius"Избийте всички! Господ ще познае своите! (Тим. II. 19) и така безброй от тях бяха изклани в този град”.


Така в хрониката на Цезарий от Хайстербах за пръв път се появява твърдението за безскрупулната заповед, издадена от Арно Амори, да бъдат изклани всички жители на Безие. В своето донесение до папата Амори излага нещата по съвсем друг начин. Споменава за изненадващото излизане на въоръжените граждани и как неразумната им постъпка бързо е превърната от рицарите в блестяща победа. “Нашите мъже не пощадиха никого, независимо от сана му, пола или възрастта, и под мечовете паднаха почти 20 000 души. След голямото клане градът беше разграбен и опожарен…”, пише Амори в писмо от месец август до папа Инокентий III.

Дали наистина Арно Амори е произнесъл фразата “Избийте всички!...”, остава спорен въпрос. Факт е обаче, че тя предава в голяма степен по най-точен начин духа на цялото начинание, наричано Албигойски кръстоносен поход – брутална, кървава и безпощадна разправа с последователите на катарската ерес. По време на цялата двадесетгодишна офанзива всички градове и села в размирната област са превземани, разграбвани и разрушавани, а населението им безжалостно убивано. С малки изключения спрямо жени и деца, които са отвеждани на север, където участта им не била по-лека от тази на роби.




Вероятно броят на жертвите в Безие, посочен от Амори е завишен двойно. Градското население според някои хронисти не е надвишавало 14 500 души. Затова се предполага, че клането в Безие е коствало живота на около 7 000 души – част от жителите му все пак успяват да избягат. При всички случаи обаче, разправата е кървава и безпощадна. В събитията в Безие участва и Симон дьо Монфор, който по-късно поема ръководството на кръстоносния поход, но към онзи момент все още не изпълнява лидерската роля.

При Безие кръстоносците печелят бързо и лесно. Страхът и терора карат много от околните замъци и градчета да се предадат също толкова бързо и без да окажат никаква съпротива. През август пада и Каркасон. Раймонд Роже е пленен и почива след няколко месеца, прекарани в тъмницата, вероятно от дизентерия. Земите му са предадени под управлението на Симон дьо Монфор. Заради бруталността си обаче, кръстоносците губят подкрепата сред местните католици. Оцелелите започват да ги ненавиждат и да ги приемат за окупационни войски. Военните действия се разгарят и това кара френския крал да се намеси и да постави отново под контрола си земите в Лангедок. С преследването на катарите и валденсите, както и с представителите на множество други ереси с по-малобройни последователи, се заема Светата Инквизиция. 

По време на пожара в Безие рухва и катедралата Св. Назар и Целзий. На мястото остават само части от основите ѝ и през 1215 година жителите на града се заемат с изграждането ѝ наново. Строежът ѝ, както и възстановяването на Безие, продължават чак до XV век. Срещу новата катедрала е поставена паметна плоча, на която е записано “Денят на клането” извършено от “северните барони”. 

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...