30.5.17

Историците смятат, че предшественикът на днешните вестници, се ражда още в античността, в Древен Рим. Периодично върху дървени таблици писари изписвали хроника на събитията, случили се в града и по света. Наричат ги Acta Diurna т.е.  “всекидневни съобщения” и ги изнасят по площадите за да може всеки гражданин да се запознае със съдържанието им. Политиците и знатните хора в града получавали лично преписите си. Но въпреки че се водят “всекидневни” изобщо не се издават всеки ден. Не и преди Гай Юлий Цезар в качеството си на консул през 59 г. пр.н.е. да задължи градските писари Acta Diurna  да се превърнат наистина във всекидневници.

Брой на "La Gazette" от 1683 г.
След разпореждането на Цезар неофициалните до тогава сводки се превръщат в отчети за работата на сената, съобщения от пълководци и всякакви подобни новини. Acta Diurna просъществува поне до 235 година, макар че някъде във времето отново се загубва всекидневният им характер. До изобретяването на печатарската преса в средата на XV век  в Германия, желаещите да разпространяват “новини” трябва да се задоволяват с услугите на гравьори и преписвачи. Това обаче е доста скъпо удоволствие и единствено достъпно за аристокрацията и богатите търговци. Своят съвременен облик вестниците придобиват в началото на XVII век, но тогава все още не са се наричали вестници

На 30 май 1631 година излиза първият брой на официалният френски вестник “La Gazette”. Издава го придворният Теофраст Ренодо - създател на журналистиката, медик по образование, който получава патента за разпространяването на новини на територията на Франция. Самото име “la gazette” идва от дребната италианска монета (gazetta), с която венецианците заплащали през XVI век една ръкописна страница текст. Начинанието на Ренодо печели бързо популярност и то по една много очевидна причина – аристокрацията, в това число крал Луи XIII и кардинал Ришельо получават идеалната възможност да контролират информационните потоци.
Теофраст Ренодо
Така на света се ражда думата “газета”, която бързо превзема Европа и света и става нарицателно в много езици за обозначаването на новинарски издания. “La Gazette” има и още една голяма заслуга в развитието на този тип средства за масова информация. Работата е там, че Ренодо измисля още едно нововъведение – в “газетата” срещу заплащане са помествани и частни съобщения или казано по-просто – реклами.

Едва през XIX век обаче се случва истинският световен бум във вестникарското дело. Тогава фокусът на публикациите в газетите се премества върху политическият и обществен живот в много страни по цяла Европа. През ХХ век вестниците продължават да се развиват успешно, но се променят, когато се появяват електронните средства за масова информация  -радиото, телевизията и интернет. Днес вестниците са изправени пред жестоката конкуренция на по-бързите новинарски източници, затова им се налага да търсят нови форми на подаване на материалите си, за да привличат клиенти и рекламодатели.

0 коментара:

Публикуване на коментар