22.7.17

Историците са единодушни в оценките си, че това събитие изиграва важна роля в средновековието. Защото спечелва на Европа около седем десетилетия време, за да се организира срещу нашествието на османските войски към запада на Стария континент.

На 4 юли 1456 година многохилядна турска войска, командвана от султан Мехмед II обсажда белградската крепост. Предната година видният унгарски военачалник Янош  (Ян) Хуняди (Янош Хуняди, Ян Хунияди, Януш Хунияди - вариациите в изписването на името са все верни успява да постигне политическо споразумение с вътрешните си противници и започва подготовка за отпор срещу османското нашествие към унгарските земи. Мехмед II, след превземането на Константинопол през 1453 година, жадува да покори още територии на запад, стремейки се да навлезе в сърцето на Европа.

Ян Хуняди подготвя добре укрепения замък на Белградското деспотство за продължителна обсада, тъй като пътят на османлиите минава задължително през превземане на важната твърдина. Градът е оставен под командването на Михай Силади и синът на Хуняди – Ласло. Двамата имат на разположение 5-7000 души, с които трябва да пазят крепостта, докато самият Хуняди събира подкрепления в унгарските земи. Още в края на юни предните отряди на турците заемат позиции около Белградската крепост и започват артилерийски обстрел от съседните възвишения.


В обсадата на града по старите оценки участват около 160 000 османлии. Новите данни обаче сочат далеч по-малка цифра – около 70 000 армия. Въпреки това, превъзходството в жива сила е най-малко десетократно. Защитниците разчитат най-вече на здравата крепост. Част от турската войска пристига с флотилия по Дунав. Корабите осъществяват блокада по реката, като имат за задача да не допускат обсадените в Белград да получат помощ.

Ян Хуняди все пак успява да събере около 20-хилядна лека конница. Папа Каликст III изпраща под командването на легата си Йоан Капистран пехота, съставена предимно от доброволци – селяни. Общата численост на подкреплението достига до около 40-50 000 души. На 14 юли 1456 година Ян Хуняди успява да пробие турската блокада на река Дунав. В града влизат подкрепления и провизии.


Мехмед II предприема решителен щурм на крепостта една седмица след пристигането на подкрепленията. В нощта на 21 срещу 22 юли цялата сила на османската армия се стоварва в решителна атака срещу защитниците на Белград. Продължителното обстрелване на крепостта дава резултат – на няколко места стените не издържат и това позволява на еничарския корпус да нахлуе зад градските стени и да щурмува вътрешната крепост на замъка в Белград. В критичния момент Хуняди нарежда да се хвърлят запалени дървени трупи сред редиците на атакуващите. Така предните им атакуващи са отрязани от подкрепленията. Защитниците тръгват в контраатака. Оказалите се без подкрепления нападатели са избити до крак.

На 22 юли битката приема неочакван обрат. Въпреки забраната, защитниците на Белград се втурват да плячкосват изоставените турски позиции. Папският легат Капистран повежда 2000 души пехота, като целта му е да форсира река Сава. Хуняди пък повежда леката си конница в атака срещу главния турски лагер. Хванати неподготвени, турците се огъват. Личната охрана на Мехмед II, която се състои от около 5000 еничари, се опитва да отбранява лагера и да спре отстъплението. Самият султан в битката успява да срази един от рицарите, но е ранен в крака и губи съзнание. Войската му е разпръсната.

Защитниците на белградската крепост получават нареждане да останат в укрепленията извън града в очакване на евентуална турска контраатака, която обаче така и не последва. Под прикритието на нощта турските войски се оттеглят и поемат към Константинопол. Белград е освободен от обсада.

Когато 24-годишният Мехмед II научава, че войската му е разбита, а много от висшите му командири са загинали, прави опит – неуспешен – да се самоубие, поглъщайки отрова.

След битката унгарските войски са сполетени от чумна епидемия. Ян Хуняди също се заразява и почива на 11 август 1456 година – само двадесетина дни, след победата над Мехмед II. През следващите 70 години турските нашествия към земите на централна Европа са прекратени. Белград все пак пада през 1521 година. Превземат го войските на Сюлейман I Великолепни.

В наши дни за битката за Белград напомнят... църковните камбани. Папа Каликст III нарежда по време на обсадата на крепостта из целия християнски свят по обяд църковните камбани да бият, призовавайки християните да се молят за сражаващите се в Белград. След победата на много места научават вестта по-рано и камбаните вече биели по обяд, за да отбележат радостта от избавлението, докато на други места все още се молели в подкрепа на защитаващите Белград. Биенето на камбаните по обяд в католическите църкви се е запазило именно като спомен за героичната епопея от юли 1456 година.

0 коментара:

Публикуване на коментар