На този ден (но през доста голям период от време) две от тях са унищожени.
Според преданията и писмените източници, оцелели във времето, в деня, в който в Пела се ражда Александър Македонски, в Ефес изгаря храмът на богинята Артемида – сочен за едно от седемте чудеса на античния свят. Известно е, че приведено към съвременния календар, Александър Велики се ражда на 21 юли. И ако Плутарх е прав, че Артемида е била прекалено заета с раждането на бъдещия покорител на древния свят, за да опази храма си от опожаряване, то двете събития трябва да се случили на 21 юли 356 г. пр.н.е.
Храмът е опожарен. Подпалва го някой си младеж на име Херострат. Той искал на всяка цена да впише името си в историята, затова и дръзнал да посегне на това чудо на архитектурата. Младежът признава, че той е извършителят на варварския акт. Осъждат го на смърт, разбира се. Но освен това е наредено името му да бъде предадено на забвение – в официалните документи споменават само за “един безумец”. През следващите десетилетия глашатаи трябвало да обикалят из цяла древна Гърция и да обявяват разпореждането: “Не смейте да споменавате името на безумеца Херострат, изгорил храма на Артемида от честолюбие”. Така или иначе, древногръцкият историк Теопомп разказва в съчиненията си за престъплението, извършено от Херострат. По-късно и други историци, опирайки се на написаното от Теопомп, говорят за опожаряването на храма и така името на “онзи безумец” все пак остава в историята. Още едно потвърждение, че лошата реклама също е реклама.
Ефесци решават да възстановят храма. Самият Александър Велики отделя собствени средства за възстановителните работи. В отплата за щедростта му Александър поискал да впишат името му сред строителите, на което ефесци не се зарадвали. Затова му дават практичния отговор, че “не е редно един бог да строи храм на друг бог”. Все пак, за да го почетат, поръчват на известния майстор Апелес да нарисува за храма портрет на Александър. Картината, на която великият пълководец е изобразен като Зевс, хвърлящ гръмотевици, се получила толкова жива (ръката, с която държал гръмотевицата, създавала усещане, че излиза извън картината), че авторът получил 25 златни таланта възнаграждение.
Новият храм е издигнат над останките на стария. През 263 година храмът е разграбен от готите. Повече никой не се опитва да го възстанови. Днес на мястото на едно от древните седем чудеса на света стои само една колона, която да напомня за миналото му величие.
Векове по-късно, вече през IV век от новата ера, на същата дата нещастие сполетява и друго от древните седем чудеса – Александрийския фар. В ранното утро на 21 юли 365 година близо до остров Крит става земетресение. Геолозите днес оценяват труса на около 8,0 степен по скалата на Рихтер. Земетресението води до значителните разрушения в централна и южна Гърция, северна Либия, Египет, Кипър и дори в Сицилия. Трусът поражда цунами, което се стоварва по южното и източното крайбрежие на Средиземно море. Много силно пострадали са Либия, градовете в делтата на Нил, в това число и египетската столица – Александрия.
Градът, основан от Александър Македонски, се слави с фарът, който е издигнат на прилежащия към него остров Фарос. Александрийският маяк се издига на 120-140 метра над водната повърхност. Светлината му нощем се виждала от 60 километра, а денем за ориентир служел стълб от дим. Критското земетресение помита Александрия. Голяма част от града остава под вода, разрушенията от връхлетялото цунами са огромни. Александрийският фар също е много повреден, но все пак оцелява. През XII век александрийския залив до толкова се затлачва с наноси от Нил, че пристанището става на практика непригодно за ползване. Вероятно тогава от останките на фара са демонтирани огромните бронзови пластини, служили за огледала на фара. Има сведения, че арабски архитекти се опитват да възстановят древното мраморно чудо, но този път височината му е едва 30 метра. Окончателно фарът е разрушен от друго земетресение през XIV век. Отломките му пък са ползвани за строеж на крепостта на Александрия.
Две чудеса на античния свят, странно свързани с името на един голям пълководец – Александър Македонски, пострадали на една и съща дата, при това - както твърди легендата - на рождената му дата.
Историята обича да си прави шеги.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар