21 юли 2017 г.

Точната дата, на която е роден Александър III Македонски, остава спорна. Знае се, че е роден през 356 г. пр.н.е., а като възможни дати се посочват 20, 21 или 23 юли, както и периода между 6 и 10 октомври. Според преданието, и ако се вярва на записаното от Плутарх, Александър се ражда през онази нощ, когато Херострат запалва храма на Артемида в Ефес – едно от седемте чудеса на античния свят.

Първородният син на царя на Македония Филип II и царица Олимпиада е от онези хора, които се прочуват още в детските си години. Когато е едва 10-годишен успява да укроти жребеца, кръстен Буцефал. До този момент никой, в това число и бащата на Александър, Филип II Македонски, не успявал да обуздае непокорния кон. Александър, както твърди легендата, забелязал, че конят се плаши от собствената си сянка, затова просто го обърнал с лице към слънцето и го яхнал. Буцефал става любимия кон на Александър и го съпровожда във всичките му походи, но не участва в сраженията, защото завоевателят смятал, че трябва да пази любимото си животно.

Един от учителите на Александър е философът Аристотел. Благодарение на знанията, които получава от най-великия мислител на античността, бъдещият завоевател не само се увлича по медицината, философията и литературата, но и се научава да подхожда към всичко с желанието да разбере как функционира света.

Основата за завоевателните походи на Александър Македонски е създадена от баща му Филип II Македонски, който събира и обучава мощна армия. Заслуга на Филип е и обединението на гръцките градове-държави в Коринтския съюз. 

По време на една от военните кампании войските на Александър настъпват към град Лампаск, където живее историка Анаксимен, който преди време е преподавал на Великия основите на риториката. За да спаси града, Анаксимен Лампаски отива да измоли милостта на Александър. Когато вижда бившия си учител, завоевателят твърдо му заявява, че няма да изпълни нищо от онова, за което ще го помоли Анаксимен. В отговор на това заявление историкът просто помолил да превземе и разграби града. Александър, за да удържи на думата си, се оказва принуден да отстъпи и Лампаск оцелява.

Когато е на 16 години Александър Македонски замества в родната Пела баща си, който по това време е на военна кампания. В този момент тракийците от племето меди се вдигат на бунт и без изобщо да се замисли, Великият смазва разбунтувалите се. На мястото на главното селище на медите основава нов град, който нарича Александропол.

Когато през 336 година пр.н.е. става цар на Македонското царство (след смъртта на баща му Филип II), Александър ликвидира всички други претенденти за трона и участниците в заговора, довел до убийството на баща му. Оставя жив само полу-брат си Аридей. Аридей е син на Филип II от наложницата му Филина от Лариса. Той обаче, както пише Плутарх, “станал умствено немощен и епилептик”, след като Олимпиада се опитвала да го отрови, за да го елиминира от бъдещото съперничество за трона на царството. Аридей надживява брат си и през 323 година пр.н.е. става следващият македонски цар, като приема името Филип III Аридей.

Римско копие на бюст на Александър,

изработен от Лизип
През 335 г. пр.н.е. Александър превзема град Тива. Жителите на покорения град обаче устройват метеж срещу властта му. Завоевателят потушава бунта им и цялото население на града е продадено в робство. С парите от продажбата им Александър покрива всички дългове на царската хазна, оставени му в наследство от баща му.

В щаба на многохилядната армия на Александър Македонски, освен пълководците има много учени и историци. Царят настоявал по време на походите да се проучват “научно” всички нови земи и народи.

През 332 г. пр.н.е. Александър завладява Египет. В чест на това основава град, който нарича Александрия. През следващите няколко века градът се превръща в едно от главните културни средища на античния свят, както и най-големият и многолюден град в Египет.

На 1 октомври 331 г. пр.н.е. при Гавгамела Александър печели решителна битка във войната срещу Персия. Разполагайки само с 40 000 пехотинци и 7-хилядна конница, Александър разгромява войските на цар Дарий III, които няколко пъти го превъзхождат по численост. В сражението македонските войски дават около 1000 жертви, докато персите губят над 30 000 души.

За да укрепи властта си в новозавзетите територии, Александър Македонски основава много нови градове, като преселва в тях гърци и македонци. Едновременно с това политическият и военен елит на превзетите държави получава длъжности и запазва високия си статут в империята на Александър. Върху огромните територии на бързо разрастващата се империя се разпростира влиянието на гръцкия език и култура. Това явление по-късно историците наричат “елинизация на античния свят”. 

В Лувъра се съхранява римско копие на бюст на Александър Македонски. Оригиналът е изработен от гръцкия скулптор Лизип и се смята, че това е единственото оцеляло до наши дни изображение на Александър, създавано “от натура”.


Александър има двама синове. От любовницата му Барсина се ражда незаконният наследник Херакъл. Един месец след смъртта на Великия, принцесата на Бактрия Роксана ражда втория му син, когото кръщава с името на прочутия му баща – Александър. През 309 година пр.н.е. 18-годишният Херакъл и 14-годишният Александър са убити в борбите за наследяването на властта. С това е поставен край на Македонската царска династия, която управлява повече от 400 години.

Разпадът на огромната империя, създадена от Александър Македонски, започва веднага след смъртта му през 323 г. пр.н.е. Избухват поредица от “войните на диадохите” (най-приближените му военачалници, диадохи – “приемници”), които продължават двадесет години. Краят на тези войни, раздробили и разорили империята на Александър Македонски, идва със смъртта през 281 г. пр.н.е. на последния от диадохите – Селевк I Никатор, който от своя  страна става основател на династията на Селевкидите, владяла земите на Сирия до превземането им през 64 г. пр.н.е. от римляните.

0 коментара:

Публикуване на коментар