26.5.16

В живота през античната епоха тоалетните са били нещо като еквивалент на съвременните спа центрове с джакузи – не всеки е можел да си позволи удоволствието, което за съвременния човек е просто част от ежедневието. Останките от антични обществени тоалетни и следите от “съдържанието” им се оказват богат източник на информация за начина на живот на отдавна изтлели хора, но науката се обръща към този източник едва отскоро. В списание Nature е публикувана статия, в която се разказва за тайните, които археолозите разкриват, изследвайки останките в обществените тоалети на древен Рим.

Преди около 2000 години под един от най-разкошните дворци на древен Рим се намирало помещение с висок таван. Покрай стената на помещението се издигала дълга пейка с изрязани в нея 50 отвора с големина колкото на обикновена чиния. В стаята винаги било влажно и се носел типичния за такива места аромат. Било и многолюдно, заради постоянното присъствие от по-ниските съсловия в обществото. Днес това помещение е недостъпно за обикновените хора, защото някогашният обществен тоалет е място, в което се провеждат активни изследвания от учени – историци и археолози.

Тоалетната се намира на Палатинския хълм, който в древността е един от най-гъсто населените райони на Рим. Анн Колоски-Остров и Джема Янсен водят проучвания на това място през 2014 година: измерват височината на каменните седалки (43 сантиметра, което е удобен размер за повечето хора),  разстоянието между отворите (около метър и половина, което дава някакво лично пространство на седящия) и дълбочината на канализацията (достига до 4 метра). Учените предполагат, че като източник на вода, с която да се измиват нечистотиите, се е използвала отходната вода на баните, които са се намирали наблизо.
Графити по стените недалеч от входа на помещението намекват, че някога са се извивали и опашки и чакащите реда си са имали достатъчно време, за да издълбаят или надраскат някакво съобщение, преди да заемат място на каменната пейка. Разположението под земята, както и червено-бялата украса на стените на помещението сочат, че посетителите са били хора предимно от низшите класи – много е възможно и да  е било предназначено за роби.

Богинята Фортуна според вярванията на римляните пазела и посетителите на тоалетните
Помещението е открито през 1913 година от италианския археолог Джакомо Бони. Нормите за приличие от онова време обаче не позволяват на учения да признае, че е открил древен обществен тоалет, затова в доклада си пише, че предполага, че откритите проядени и изгнили дълги дървени пейки са били част от някаква сложна система, предназначена за снабдяване с вода на помещенията в двореца.

Един век по-късно древните тоалетни вече не са толкова деликатна тема за обсъждане, затова и сега учените открито говорят за изследванията, които провеждат, за да научат повече за живота на хората в миналото. Обществените тоалетни могат да предоставят информация за храните, които са консумирали, болестите и навиците на жителите на древен Рим, и най-вече за онези от тях, числящи се към най-ниските обществени слоеве.

Археолозите са успели да установят, че хората са се отнасяли доста благоговейно към тоалетните, отчасти заради разпространените суеверия, отчасти заради реалните опасности, които представляват плъховете и други паразити, криещи се отходните ями. Древен Рим е прочут със сложните си водопроводни и канализационни системи, но изследванията от останките от жизнените функции на жителите му показват, че санитарните условия са били много далеч от перфектните.

Прието е, че първите прости тоалетни са изобретени в Месопотамия в края на четвъртото хилядолетие преди новата ера. Представлявали са ями с дълбочина около четири метра, облицовани с керамични цилиндри с диаметър около 1 метър. Древните обаче не са проявявали особено настървен интерес към решаването на канализационните си проблеми, въпреки че тоалетните предлагали удобство, а построяването им било просто и евтино. Отходните места си остават луксозна рядкост. Домовете с такава екстра са съвсем малко, а повечето хора са използвали нощни гърнета или “широките полета и гори”.

Поради слабото си разпространение, тоалетните не са успели да изиграят голяма роля в подобряването на здравето на населението. Основната функция на всяка добра канализационна система е да се отведат на безопасно разстояние отходните продукти от човешките жизнени функции, като с това се предотвратява фекално-оралният механизъм за предаване на инфекции. Отходните ями в Месопотамия са се справяли с тази задача, но за да се подобри наистина епидемиологичната обстановка, достъп до тях е трябвало да се осигури на поне 3/4 от жителите на големите градове.
Обществена тоалетна в Рим
Античната епоха ни поразява с темповете, с които са се развивали технологиите. Само хиляда години по-късно минойците на остров Крит се досетели да усъвършенстват тоалетните, като му добавили система от съдове за промиване. Това технологично “чудо” обаче било достъпно само за аристокрацията. Първите известни на археолозите тоалетни от “ново поколение” са открити в двореца в Кносос: водата, използвана в тоалета, отмивала отходните натрупвания в канализационната система под двореца.

Изобретението се оказало добро. През първото хилядолетие преди новата ера древните гърци от класическия период (V-IV век пр.н.е.), а след това и през елинистичния период са използвали големи обществени тоалетни. Представлявали големи стаи със седалки, под които минавала дренажна система. Тоалетни се появяват и в частните домове на хората от средната класа в обществото. Повсеместното наличие на тоалет се превръща в признак на просперитет в обществото, чиито представители вече се ползвали от една екстра, предоставяща им по-висока степен на комфорт.

Римляните, обаче, превръщат тоалетните едва ли не в обекти на национална гордост. По думите на Колоски-Остров, около I век от новата ера обществените тоалетни, както и баните, се превръщат в задължителна част от римската инфраструктура и почти всички жители на Рим се сдобиват с лични тоалетни. Въпреки това, археолозите все още знаят твърде малко за това, как са функционирали тези места и каква роля са играели в културния и обществен живот. По време на Римската империя малцина са описвали тоалетните, а оцелелите все пак споменавания в текстове са предимно със сатиричен подтекст и е трудно да се интерпретират еднозначно.

Анн Колоски-Остров, която колегите ѝ археолози шеговито наричат “кралица на тоалетните”, доказва, че към темата трябва да се подхожда много сериозно. Заедно с Янсен и други учени тя изследва 60 древни тоалетни в Рим, които по-рано не са попадали във фокуса на вниманието на специалистите.
Римските обществени тоалетни са изглеждали точно така, както и гръцките им предшественици: дървена или облицована с камък пейка, разположена над канализацията. В седалките са направени кръгли отвори, а в предната част – подобни на ключалка отвори. Последните, според учените, вероятно са служели за почистване на “тоалетните чинии” с помощта на античен аналог на съвременните четки за тоалетни – дървени колове, накрая снабдени с нещо като гъба. По протежение на седалките са издълбани малки водосточни канали, в които човек е можел да измие “личната си гъба”. И изобщо не може да става дума за уединение, защото между отделните места е нямало прегради.

Частните тоалетни са устроени по друг начин. Намирали са се вътре или близо до кухненските помещения, което е било практично, позволявайки лесно да се почистват остатъците от храна. За прочистването им се използвали големи съдове – не били свързани с градската канализация, затова се налагало да бъдат изпразвани на ръка, а съдържанието им се разхвърляло или из градините, или в полетата извън града.
Един от най-древните тоалети, промивани с вода, се намира в античния дворец в Кносос на остров Крит
Канализацията, въпреки широко разпространеното мнение, че тя е “венец” на римската цивилизация, не е била нито толкова масова, нито толкова ефективна. Колоски-Остров е проверила, дали са използвани някои от съвременните принципи в санитарните технологии, като например периодични продухвания с въздух или контрол на отлаганията, намаляване на неприятните миризми и затлачването на канализацията. Оказва се, че древната система изобщо не е отговаряла на разбиранията ни по съвременните стандарти: някои от каналите ѝ само за година са се оказвали затлачени и се налагало да бъдат периодично почиствани на ръка – мръсна и много опасна работа.

Освен всичко друго, древните тоалетни са предоставили на учените информация и за хранителните навици на римляните. Жителите на античните градове, както и съвременните хора, са страдали от нехигиеничния навик да хвърлят в тоалета всякакви боклуци, в това число и остатъците от храните си. Сега този им навик дава на специалистите информация за кулинарните предпочитания на древните. Оказва се, че даже най-бедните жители на градовете са се хранили със смокини, яйца, маслини, грозде и най-различни морски дарове; използвали са подправки като копър, мента, кориандър и синап.

Голямото количество на отходните наслоявания показва, че римляните са предпочитали да приготвят храната си у дома. Останките изобилстват от рибни кости, което показва, че търговията с риба е била много добре развита индустрия.

Тоалетните се оказват друг вид “прозорец във времето” към живота на хората от античната епоха, за който археолозите все още знаят недостатъчно. Повечето изследвания са съсредоточени върху монументалните сгради и дворцовите комплекси. А фактът, че историческата наука най-после се е насочила към проучване и на “мръсните канали”, според Колоски-Остров, е положителна тенденция.


0 коментара:

Публикуване на коментар