За пръв владетел на “Небесното царство” е посочен Годфроа дьо Буйон, херцог на Долна Лотарингия и от 22 юли 1099 година “Защитник на Гроба Господен”. Годфроа дьо Буйон е един от водачите на кръстоносците, прекрасен пълководец и много доблестен мъж. Затова отказва да приеме титлата крал на Йерусалимското кралство, изтъквайки довода, че “не може да царува в града на Сина Господен”. Без да е абсолютно сигурно, приема титлата Advocatus Sancti Sepulchri ("Защитник на Гроба Господен”) и става пръв владетел на Светите земи. Титлата, която поискал, е упомената само на едно място – в писмо, което дори не е писано от Годфроа.
Новосъздаденото кралство се нуждае преди всичко от укрепване. Първата задача на Годфроа е да защити завоеванията от египетските Фатимиди, които са разгромени в битката при Аскалон през август 1099 година. Следващата 1100 година започва с зле за “Защитника на Гроба господен”. Неуспешни са опитите му да разшири кралството с военен поход, а освен това се изправя и пред вътрешните интриги, които му скроява патриарха на Йерусалим – Дагоберт. Не е ясно какво точно е целял висшият духовник, но се предполага, че е искал кралството да се превърне във феодално владение на папата.
Така или иначе, Годфроа дьо Буйон управлява твърде кратко. Почива по-късно през същата 1100 година - поразен е от стрела, докато обсажда крепостта на Акра. Поне така твърди арабският хронист Ибн ал-Каланиси, докато християнските хронисти разказват, че "се разболял, след като ял отровна ябълка."
Брат му и негов наследник, Балдуин I не се оказва толкова “благочестив” и веднага приема титлата крал на Йерусалим.
Балдуин се справя успешно с разширяването на владенията на кралството. Превзема пристанищните крепости Акра, Сидон и Бейрут. Вътре в кралството утвърждава суверенитета си над кралствата на кръстоносците в северната част – графство Едеса, княжество Антиохия и графство Триполи. По време на управлението му се увеличава броя на латиноговорящите жители на кралството, най-вече за сметка на пристигането на онези, които се водят като “ариегарден кръстоносен поход”. По-късно кралството му се сдобива и със свои патриарх.
Балдуин I управлява кралство Йерусалим от 25 декември 1100 до април 1118 година, когато почива, вероятно от хранително отравяне.
Новото поколение, което се ражда и израства в земите на Палестина, смята Светите земи за своя родина и се отнася негативно и с подозрение спрямо кръстоносците, които продължават да се стичат от Европа към Йерусалим.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар