В утрото на 28 октомври 312 година край Милвийския мост над река Тибър, недалеч от Рим (днес се намира в северната част на града), се провежда решителна битка между легионите на бъдещия император Константин и войските, предвождани от Максенций. Голямото събитие, което определя важността на това сражение, всъщност се случва ден по-рано. Докато строява войските си и се концентрира върху предстоящата кървава схватка, Константин получава видение – привижда му се огромен кръст в небето. Константин приема това знамение като добра поличба, че с помощта на вярата в Христа ще успее да победи в неравната схватка. Това видение – било то реално или просто добър психологичен ход от страна на бъдещия император – и последвалата разгромна победа предопределят до голяма степен бързото приемане на Християнството като основна религиозна тенденция в Римската империя, а в последствие формират и културната и обществена идентичност на Западната цивилизация.
До битката на 28 октомври 312 година се стига след поредица драматични политически интриги, двойни игри и няколко военни сблъсъка. През 293 година император Диоклециан поделя Римската империя на три части, за да може по-ефективно да се управляват огромните територии. Всяка от отделните области попада под властта на свой доминус. Тримата управници на поделените територии и управителят на самия Рим формират т.нар. тетрахия и ръководят съвместно делата на империята. През 306 година Константин поема империума на Западната част, като под негово управление са Британия, Галия и Иберийския полуостров. В самия Рим и териториите в югоизточната част на империята управлява Максенций, а източните части са под владение на Лициний.
Между Максенций и Константин враждата е открита – Максенций държи “колегата” си отговорен за смъртта на баща си Максимиан (управлявал като император заедно с Диокелциан). Като отмъщение Максенций започва кампания, която цели да свали Константин от управлението на Западната част на империята. Константин от своя страна, по съвет на приближените си и военачалниците на легионите, не чака да бъде нападнат, а сам предприема първи настъпление срещу Рим.
В Италия Максенций губи популярността си и армиите на Константин напредват към Свещения град без никаква съпротива от страна на италийските градове. След серия от няколко победи в малки схватки, Константин се озовава под стените на Рим. Все пак, съотношението на силите, с които разполагат двете страни в конфликта не е в полза на Константин. Максенций разполага с двойно повече воини в легионите си, освен това Рим е много добре укрепен и би било почти невъзможно за числено по-малоброен противник да превземе града. Историците и до днес не са съвсем уверени какво точно кара Максенций да се откаже от предимствата, които му предлага укрепения Рим и да приеме открита битка. Вероятно спадащата му популярност го тласка да покаже на гражданите на Древния град, че императорът им не е страхливец.
Въоръжен с “бронята” на вярата, подсилена от видението му, Константин прилага много грамотна тактика в битката край Милвийския мост. Въпреки численото превъзходство на максенциевите легиони, голямата част от тях са неопитни във военното дело. Докато легионерите на Константин са изпечени воини, спечелили вече не едно сражение под негово предводителство. В денят, предхождащ сражението между двете армии, Константин обявява пред войските си за видението на огромен кръст в небесната синева, окъпан в слънчевите лъчи и надпис, гласящ “In hoc signo vinces” (Под този знак ще победиш). Вдъхновени от предводителя си, легионерите на Константин изрисуват символа от видението му върху щитовете си. Поне така гласят записките, останали от тогавашните хроникьори.
Знакът от видението на Константин не е в познатата ни днес форма на кръста - наподобява комбинация от буквите Х и Р и повече прилича на изписването на буквата “Ж”, отколкото на “+”. Водени от този символ и от бойните си умения, войските на Константин изтласкват към река Тибър легионите на Максенций. Още една тактическа грешка, която историците не могат да обяснят логично – изборът на Максенций да остави реката зад тила на войските си и така да се лиши от път за отстъпление при нужда. Преломният момент в битката край Милвийския мост настъпва, когато Максенций се опитва да напусне бойното поле и се удавя във водите на Тибър. Константин записва победа с “Божията воля” и влиза като триумфатор в Рим, подчинявайки на своята власт цялата западна част на империята.
Императорът на Запада обаче не бърза да обявява веднага своята принадлежност към християнската вяра. През февруари 313 година Константин и Лициний в Миланския едикт обявяват правото на християните да изповядват свободно религията си в границите на империята, без страх от преследване.
Отнетите по-рано, по време на гоненията срещу християнството църковни имоти, са върнати и в добавка към това Константин започва да назначава на високи постове в държавата хора, изповядващи вярата в Христа. Строят се нови църкви, а около храмовете започва да се формира и прослойката на книжниците.
Нужни са обаче още 12 години, за да се стигне до свалянето на Лициний и поемането на властта еднолично от Константин. Той самият доста по-късно официално признава, че победата край Милвийския мост и последвалото след това възкачване към властта, дължи “единствено на християнския Върховен бог”. С височайшата подкрепа на императора във все още “езическия” Рим християнството набира популярност. Градът още дълги години след смъртта на Константин през 337 година е движен от “езическите” влияния в архитектурен и културен стил. Но от дистанцията на времето днес можем без съмнение да твърдим, че битката от 28 октомври 312 година и предхождащото я по-рано видение на Кръста, са ключов момент в трансформирането на политеистичните вярвания към монотеизма в културата и обществения живот на Европейската цивилизация.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар